Благодарността по един по-различен начин

Какво ако най-големите ни подаръци са нещата, които НЕ сме получили?

Защо благодарността не означава да се примириш с по-малко.

Как да спреш да живееш в постоянното „още не“.

Какво общо имат благодарността, изобилието и способността да получаваш.

Може ли да благодариш за нещо, което още не се е случило?

И защо вярвам, че Бог живее в неизвестното. 

Един разговор за доверието, приемането и онова дълбоко усещане:
„Благодаря за всичко, което е. За всичко, което беше. И за всичко, което идва.“

Transcript

Copy Transcript Copied

SPEAKER_00 0:18

Здравейте, мили хора и добре дошли отново в подкаста Огнено сърце с ментатяна Матева. Огнено сърце е за жена в истината и силата си. И днешният епизод е много вълнува за мен, защото ще ви говоря за силата на благодарността. Сигурно много от вас вече практикуват тази практика, но аз исках да ви я разкажа и през моята призна, защото смятам, че благодарността е отключила изключително много врати за мен, отворила врати и благодарността. Знаете ли, най-много съм била благодарна в живота си, че някои неща не са ми се случили, въпреки че съм искала да ми се случат тогава. И ретроспективно поглеждайки назад в живота съм се казвала, добре, че това не се случи така, както го искат да се случи. Защото всъщност има един такъв по-голям план от нас, който ние не можем да видим и да разберем, и най-много съм била благодарна за нещата, които съм искала и не съм получила. Естествено съм била благодарна и за много неща, които съм искала и съм получила. Обаче някакси тоя стер сладко горчи вкусно. Нещо, което толкова много ме е боляло, че не съм го получила и че не се е развила по начина, по който аз искам, и в последствие разбирайки, че това е било най-правилното за мен. И знам, че всички знаем за. Винаги се случва най-доброто за нас, дори да не го разбираме, обаче много е приятно на така на душата, като ме хлем за душата е тук сърчицето е, когато нещо, което сме искали, и то не се е случило и много ни е боляло и сме страдали, може понякога с години наред, след това да разберем, защо не се е случило. И още по-голяма благодарност, така не знам дали и при вас е така, обаче благодарността ми се изразява в това да погледна към небето и да каже Тенкю, тъй, ткю, ткю, тю. Не знам, защо го говоря на английски. Много гори дала Бог на Соорса. Обаче така ме идва. Тупо голяма благодарност от цялото ми сърце. Благодаря, благодаря, благодаря. И тази благодарност. За която днес искам да ви говоря, тя не е само тая благодарност, която трябва да чувстваме. Тази благодарност, която е малко така заучена. Имам покрив над главата си, имам семейство, имам хора, които ме обичат, нали, и затова трябва да съм благодарна. Аз разбирам ние много харесвам тази благодарност. Но не искам да ви говоря за благодарността като начин на живот, като състояние на духа, в което е равносилно, но вярвам, че на вяра. На вяра, че всичко това, което се случва в моя живот, е най-доброто за мен, тотален сърендър. А и между другото, тотално предаване на живота. Колкото и на моя хуман селф, на моята човешка същност на егото ми да му се иска понякога нещата да се случват по един начин, а то да се случва по друг начин, винаги да знам, че нещата се случват по най-идеалния за мен начин. И благодарността като. Това друго нещо, за което ще ви гово по-късно е благодарността като молитва. Но благодарността като състояние, като начин за това как живеем, като енергия, която започва през която започваме да преживяваме света по един много различен начин. Има огромна разлика между това да имаш много и да можеш да го почувстваш, че имаш много. Защото някакси много често в живота ние имаме много любов и ние усещаме. Имаме много пари и постоянно се страхуваме, да не ги загубим, да не стигнат. Имаме прекрасен дом и постоянно мислим за некст. Имаме здраво тяло функциониращо добре, прекрасно, красиво тяло. И постоянно търсим мястото, където не е достатъчно, което ни ни харесва в това прекрасно наше тяло. Обаче може и обратното можем да имаме малко в един момент от живота си и въпреки това да сме благодарни. Можем да. Сме болнички в определен момент, и въпреки това да казваме благодаря ти, благодаря ти Божия, знам, че всичко това, което се случва е най-доброто за мен. И според мен точно тук започва истинската сила на благодарността, не като получим и вече нали хубаво благодаря. Благодарността като приемане, като приемане на живота, като вяра, като тотална вяра, като тотално доверие в живота. И също така да бъдеш благодарен за живота си не означава да спреш да искаш повече. Тук понякога някои духовни хора някакси объркваме нещата понякога и се казваме, аз нали да имам всичко съм благодарна и някакси вече да искам повече алчност. Да искам повече отнемам от другите. И смятам, че това е едно от най-големите обърквания, защото можем да бъдем благодарни за това, което имаме с цялото сърце и душа, и едновременно това да искаме повече. Мога да кажа благодаря за всичко, което имам, и благодаря за всичко, което те първа ще имам и искам да имам. Тези две неща всъщност могат да съществуват едновременно в живота. Не знам на вас, когато ви казвам тези неща, можете ли да го усетите това нещо? Благодарността не е resignation. Не това ми е писано и се задоволявам с това, което имам. Благодарността е виждам това, което вече е тук. И виждам и това, което идва. И тук благодарността прилива с молитвата, за която искам да ви говоря малко по-късно. И точно за това, когато виждам какво идва, това изобилие което знам, че идва към мен. Мога да изпитам огромна благодарност преди то да е дошло. Благодарност вместо липса, благодарност вместо оплакване. Защото ако постоянно гледаме какво липсва, много му е лесно на ума да отида в негативното, много му е лесно на ума да отида в корупцията в политиката, че аз нямам достатъчно, че другите плащам много данъци, че не съм там, където искам да бъда, че, например, може да нямате партньора, който още искате в живота си, че не сте получили парите, които още искате да получавате, че не изглеждате все още така, както искате да изглеждате, че не сте на мястото, което искате да бъдете, и без да осъзнаваме някакси започваме да преживяваме живота през. Аз все още не съм там. Като нещо като not Yet. И някак си като една пауза. И това понякога може да се превърне в една такава голяма недостатъчност. И обаче какво т. Not yet not enough. И това се превърна някакси като все едно винаги нещо. И първо не е достатъчно. И ако се спреем за моментите, се замислим и погледнем. И си кажем, аз съм тук, аз жива, имам тялото си, имам въздух, имам хора, които обичам. Имам уникални възможности имам избори, за които права прадедите ми не са можели дори да мечтаят. Имам тази сутрин имам вас моите слушатели, имам този момент. Имам здраве, и изведнъж всичко се променя. Защото фокусът е върху тук и сега. Не защото външния живот се е променил магическия, защото аз съм променила перспективата вътре в себе си. Благодарността връща вниманието към настоящото, защото дори когато аз благодаря за нещата, които идват към мен, които още не са тук. Аз благодаря сега. Мисля, че това е една от най-големите сили на благодарността, че тя ни връща към тук и сега. Защото ние много често живеем или в анализ и съжаление, оплакване от миналото, или в една такава вечно чакане на бъдещето. Когато направя повече пари, когато срещна моя човек, когато отслабна, когато имам къща, когато бизнесът ми тръгне, когато съм по-свободна, когато напусна, когато остана тази версия на себе си, тогава ще бъда щастлива. Ами сега. Сега не е ли красиво край теб? Сега не е ли живо? Сега не е ли един огромен подарък на английски нали думата презенс? Present moment? Една и съща като подарък и настояще. И може би една от най-красивите практики, които можем да се дадем, е не да чакаме живота да стане прекрасен, за да го оценим, а да започнем да виждаме прекрасното в живота, да започнем да настройваме филтера, бинокла, ленза на нашите очи. И да се потопим в един басейн от благодарност, един дъжд от благодарност. И днес ако останеш сама в някакъв момент искам. Место да взимаш телефона, да пускаш музика и просто нещо да правиш, да продуцираш, да затвориш очи и да се попиташ, какво в живота ми в момента бих пропуснала да е оценя, ако не спра. И те не са големи неща. Може да е слънцето, може да е дъжда, може да са облаците, които бяха прекрасни вчера в ибиза, може да е дъгата, може да е човекът, който отвори врата на влизане в супермаркета. Може да е красиво управеното телегло, може да е вкусното кафе с кокосово мляко сутринта. Може да е урок, който си е получила. И си благодарна, че вече знаеш причина следствените връзки. Може да е свободата да избираш различно. Може да е просто фактът, че си тук. И тогава не казвай само Благодаря. Сума си. Да го почувствай. Позволи си да го усетиш това да вътрешно да, това потапение в този меден, златен басейн от благодарност. Защото благодарността всъщност е живот. Благодарността е любов. Благодарността променя и начина, по който получаваме. И тук за мен става още по-интересно, защото когато започнем да виждаме, че имаме всъщност изключително много, тогава фокусът ни е в многото. И познайте, guess what happens? Какво се случва? Където е фокуса, това място се оголемява. Ако се фокусирам, че нещо ме боли, то започва да ме болим. Ако се фокусирам колко много имам, колко яки приятели имам, колко много съм благодарна за всичко, което съм получила в живота си. Получавам още комплименти, още любов, още пари, още възможности. Получавам още живот. И тогава место да кажа, не благодаря, казвам yes мор. Yes, приз, мор, приз. Защото понякога много често някакса живота идва да не дава, и ние, ама не, не, няма нужда, ще се управя. Ще ти дам отстъпка. Сигурно е случайност, че ми се случва така. И аз дори вчера разказвах на една клиентка като и дава мъжъ и да казва yes, please, more. Благодаря. И така целия то е любов поток от любов живот. Ни залива. И благодарността също и за нещата, които още не са се материализирали. Това е едно ниво на благодарност, което аз най-много обичам. Това е благодарността като молитва. Да бъдем благодарни не само за това, което вече имаме и физически материално в тридето, и тогава, когато още не е дошло, благодарността тогава се превръща в вяра. В молитва, в комуникация с Бог. И това не е опит да контролираме живота и да кажем, винаги тази пък винаги ни е достатъчно. Алчно е. Прекалено амбициозна е. Защото някои хора, които някакси са направили някакво примирение вътре в себе си, понякога могат да удолвим дори негласно да доловим тези мисли от тях. Нека да ги оставим те да имат тези мисли. А ние в цялото доверие в нашия диалог с Създателя. Да му благодарим за това, което той подготвя за нас. Дори още да не мога да го видя. Да благодаря за вратите за възможностите, които ще се отворят пред мен. Заблагодаря за жената, която ставам, защото като погледна назад в миналото и дори въвчера виждам всеки ден какви огромни квантови стъпки правя. И мога да ви разкажа нещо много интересно. В Ебиза ходя всеки месец на среща с жените предприемачи на острова и първия път, като отидох миналата година, миналата година, не, тази година е било всъщност, в началото гласът ми трепереше, не знаех какво да кажа. Вчера бях на същата среща и бях толкова уверена, толкова на мястото си, осъзнах колко е важно практиката, колко е важно да продължим да се показваме в целия дискомфорт, във всичките блуши мисли, които постоянно ни идват, че никой от тези хора му няма нужда, защото всички тук разбират всичко, защото това са ми мислите понякога, че нали тук хората е визанали всеки всичко вече разбира, и няма нужда от мен ми не и така. И затова благодаря за жената, която ставам, защото знам, че тя е полезна на много хора. Благодаря за изобилието, което още не мога да разбира сума си. Благодаря за живота, който още не познавам. Знаете ли какво е най-голямото ми откритие през последните години? Че Бог и живее в неизвестното. Всичко, което е контролирано и предсказуемо, е човешко. То вече се е случило и ние просто го проектираме отново и отново да го преживеем отново и отново отново. Всичко неизвестно е anything can happen. And that everything, това всичко, означава, че може най-добрият сценарий да се случи. Я аз благодарна за този най-добър сценарий на моя живот. И тогава най-голямата форма на благодарността е не знам какво ще стане, но благодаря с цялото си сърце и душа, защото аз вярвам на живота и се доверявам. И може би точно това е благодарността като се замислите. Не да убедим себе си, че всичко е прекрасно. Но да видим живота си целия, с хубавото, неизвестното още, с промените, смечетите. За това, което чакаме. И да кажем едно огромно да. Приемам го, отворена съм. Благодаря за всичко, което е, за всичко, което беше, и за всичко, което идва, защото животът не започва, когато получим, живот се случва сега, тук, тук и сега. И ние, ако можем да го видим, ако можем да го почувстваме, ако можем да кажем с цялата благодарност, която сме способни от цялото си сърце, благодаря сега, тогава вече имаме нещо, което никой външен резултат не може да даде, имаме способността да преживяваме собствения си живот като един огромен дар, като един огромен подарък. И това е най-голямата сила, повярвайте ми хора. Ако започнете да владеете тази сила. Ставате непобедими, макиоснически. Извънземни супер умен, супермен същества. Аз ви благодаря, че днес бяхте с мен и слушахте това излияние за благодарността за мен не извънземно. Не е човешко, колко съм благодарна, че хора, които ме познавам в българи по цял свят ме слушат. И променям една мъничка частица от тяхното мислене. А това променя още една мъничка частица от тяхното мислене и това променя по ефекта на пеперудата целия свят. Затова сега последно ви моля, спрете и погледнете живота си и намерете едно единствено нещочко, само едно. За което сте истински благодарни. Почувствайте го и благодарете от цялото си сърце и усетете как ефекта на пеперудата буквално разпирва крила. Тая благодарност и променя малко видоизменя нещо във вас. И тази благодарност след това променя начина по който вие говорите, начина по който общувате, начина по който очите ви виждат света и изведнъж света се е променил. Това е всъщност и силата на молитвата. Благодарност да благодаря все едно нещо, това вече е тук. Това е силата, която от малки ни уча да сме вежливи, обаче всъщност, тя е сила да живее с едно. Замислете се, няма как да сте криви и нацупени и да сте благодарни. Благодарността неизменно истинската не тая благодаря от учтивост, а истинската сърдечната благодарност носи със себе си голяма радост, мир, любов. Такова сладко усещане на pure surrender, на отдаденост към живота. Затова колкото повече практикувате все по-магичния super нетюрал, както казва Джоди Спенсър, ще ставате. Благодари още веднаж, че изслушахте този епизод. И когато нещо се промени, благодарение на тази благодарност, не забравяйте да ми пишете. И също така благодаря ви, че споделяте този епизод, благодаря ви, че помагате този подкаст да расте, благодаря ви, че идвате на менторските ми сесии, благодаря ви, че сте идвали на ретритите ми, благодаря ви от цялото си сърце, че ми давате вашето внимание. То значи толкова много за мен. Само знаете колко много значи за мен, да ви тя пошете в момента. Благодаря ви от цялото си сърце, бъдете. Благодари вие и благодаря сте. Цълвки обичал ви следващия епизод, следващата седмица. Чао!

unknown 24:45

Благодаря да могат да бъде.