Животът ни се променя от действия, не мисли и планове

Куражът не идва преди действието. Той се изгражда чрез него.

В този епизод говорим за смелостта да признаеш, че си надживяла нещо — връзка, работа, проект или стара версия на себе си — и да направиш следващата крачка, дори когато още не знаеш целия път.

Разказвам историята на моя клиентка, която е успешен директор, но е време за следващото ѝ предизвикателство: предприемачеството.

Защо отлагането ни отнема сила. Защо действието създава движение. И защо хората, с които се обграждаме, определят какво започваме да считаме за нормално и възможно.

Вярвам, че не ни трябва план, прогноза и знание, а редовно действие породено от любопитство и желание. 

Transcript

Copy Transcript Copied

SPEAKER_00 0:04

Здравейте, мили хора и добре дошли в подкастът Огнено сърце с мента Тяна Матева, жена в истината и силата си. Днес темата, за която ще ви говоря, е доста интересна. Ако ме следвате в социалните мрежи вече, може би сте посетили, че от известно време говоря за една и съща тема, и това е кога всъщност вече сме надживяли живота, който живеем, проектът, който правим, кога всъщност надживяното нещо вече не е неутрално, а всеки ден, в който отлагаме, плащаме с нещо друго. И чудех се откъде да започна, защото аз смятам, че в моя живот доста неща се променят в момента. Може би вече сте усетили както постепенно, постоянно мисля, че искам да сменя и би за място, където живея с нова локация, също така през последните месеци, през последните седмици, по-вече концентрирано осъзнах, че това, което правя за жените, не е свързано само с начина да се чувстват добре, а с това да изграждаме да оставим нещо след себе си, да сътвориме мечтите си в реалност. Но за да стигнем до действие в моментите, в които сме надживяли нещо, се искат едни определени стъпки. Се искат едни определени стъпки, и аз точно за това искам да ви говоря в днешния епизод. Защото има неща, които сигурна съм всяка една от вас знае, че вече нещо е приключило, обаче някак си, че, например, че връзката е приключила, че работата се ни развива вече, че бизнес моделът е изчерпан, че твоето следващо, че проектът, който развиваш не те вдъхновява да ности пари, но не те вдъхновява, че трябва зето усещаме, че трябва да правим следващата крачка. И си мислим, че когато отлагаме, някакси нещо ще се роди по-добре със своето си време, с неговия си тайминг. И аз днеска искам да ви запозная с една друга интересна гледна точка. Аз смятам, че мисленето и отлагането всъщност не ни пази, а във всеки ден, в който стоим и отлагаме нещо, което категорично знаем в себе си, че е истина. Ние от всъщност отнемаме от нашата сила. Защо е така? Защото всъщност въпросът не е, готова ли съм да тръгна, а въпросът е колко всъщност съм готова да загубя от себе си докато чакам. Но, нека да разберем, какво означава да наживееш нещо, да си поговорим малко, какво означава да наживееш нещо, защото много хора може да се объркат, че когато нещо е трудно и не ми е приятно вече да го върша, съм го наживяла. И да си кажем от това не е моето нали. Тоест не всяко желание за промяна означава, че трябва да пуснем старото понякога. Просто преминаваме през труден сезон, през труден период, през труден момент, през изграждане на нова идентичност, през оставяне на стари модели, които не са функционални взаимоотношенията ни. И тогава започваме да усещаме това с симптомите, които всъщност усещаме скука, раздраздение, липса на вдъхновение, постоянно мислене за нещо друго, фантазиране за новия живот. И някак си все едно старата ни версия ни отекчава и ни е скучна и започваме да отлагаме, а пък в същото време идва една такава подмолна умора. И точно затова искам да говоря за тази цена на отлагането, защото когато сме изморени от нещо, което правим постоянно, отново и отново и отново. Всъщност тази цена на отлагането, когато аз искам да вече знам със съществото си, че искам да правя нещо друго, обаче нямам смелста да го направя това нещо и чакам тайминг, не знам си какво, оправдания. Всъщност, ние разделяме себе си на две части. Едната част знае, че това е, което правя, вече е приключило, а другата казва да, но още малко, нека дойде най-доброто време, и всъщност ние започваме да гум много енергия от тази раздвоенност и започваме да гбим доверие в себе си, защото вътрешно знаем какво искаме, но някакси не можем да се доверим на себе си. И тук, знаете, аз много път съм ви говорила за интуицията, за гадфилингали, за това усещане вътре в себе си. Аз мятам, че жените сме уникални магиосници и всяка една от нас знае категорично, много добре всяко нещо, въпрос е, че някои от нас са го развили това нещо по-усърдно, защото са го следвали от били са поощрявани да го следват. А други не толкова, или дори са били наказвани с този усет. Аз искам да ви разкажа за себе си, че, например, още като малка, като дете и дете съм винаги съм искала, събуждала съм се сутрин, съм казвала на майка ми днес ще бъда бяло. Още от малко бялото ми е било любим цвят и майка ми много се е дразнила и се е бунтувала срещу категоричния характер, който имам, но всъщност, сега поглеждайки назад във времето, аз си давам сметка, колко че човек се ражда с определена даденост, в моя случай категоричност, и обаче много често се раждаме в такова семейство, където за да събудим другите хора, да повярте те в себе си, ние се раждаме в семейство, къде другите хора край нас са различни. Те са точно обратното на дара, с който ние идваме. Аз затова много често говоря за Сол-Айнман, сесиите, които правя, които ако имате любопитство, пишете ми, но още, ще ми бъде интересно и ще се радвам да ви помогна, защото точно ние си идваме с някакви дарби, с някакви ключове, с някакво скрито знание вътре в нас. Но за да не е лесно цялото това преживяване на Земята и за да учим, а не да просто да дойдем и да си живеем един спокоен живот в лекота, се раждаме много често в семейства, в които тези качества, които ние носим, не са приети. И какво се получава? Получава се, че ние сме много често порицавани, наказвани за качествата, които носим, за категоричността, които носим, за смелостта, която носим в себе си. И тук е много важно да сте разберете, че дори като дете, като млада жена, да сте се причупили в някакъв момент вие свързвайки се сега с тази енергия, за която аз ви говоря за жената, която знае какво е най-добре с нея, относи свързвате с този код, който е загнезен във всяка една от вас, и ви моля от цялото си сърце, повече никога да не го предавате. Защото точно тук идва това доверие в себе си, нали, втората крачка за действие, е когато се доверяваме на този вътрешен глас, той е алгичен, той е неестествен, той е труден този път на този пътя, в който нашата душа е душа, е пожелала да се развива и затова той глас, това надрастване на някои неща, то ни води към новото ниво. Естествено, особено ако вярвате в преражданията като мен, може да кажете, няма да е в този живот, този живот ще си живее комфортно. Истината е, че ако не изберем развитие и прогрес, в един момент комфорта ще ни бъде отнес, просто така функционира живота, за да си размърдаме едъстата. И колкото по-рано се научим да се доверяваме и да бъдем смели и да скачаме в предизвикателствата, толкова повече изграждаме това чувство на да, мога да се доверя на знанието, което нося в мен, защото искам да изградя пространство за новото, което иска да дойде. Т. Всеки път, когато аз продължавам да инвестирам в старото и не се доверявам на себе си, аз инвестирам време, внимание, изключително много енергия, емоции и цялата своя идентичност, да поддържам старото. Обаче, истината е, че ние не можем да построим нов живот с цялата стара енергия и поддръжката на стария начин на живот, колкото и страшно да изглежда, да пуснем старото, за да влезем в новото и всъщност от нас се изисква да направим крачката и искам да ви разкажа една история, която е с една история с при моя лична клиентка, в която тя много време, откакто започнахме да работим преди 6 меца, искаше много да влезе в един проект, притесняваше се как, дали ще я приемат хората, дали дали въобще може да бъде приятел в този комитет, в който той е като нещо като благотворителен комитет. И първата стъпка беше да влезе. След това обаче тя много бързо, след като влезе със своя потенциал, който имаш и с кочинга, който аз направих с нея. Стъпките, в които направихме, тя да повярва в себе си, да се доверява на себе си и на своите желания, много бързо след това тя стана директор на един от отделите на тази организация, и сега преди месец, по-скоро този месец, и предложиха да стане вицепрезидент на целия комитет. И също е интересно, защото аз започнах да работя с нея главно за това да й помогна да се осъществи в този проект, обаче работейки с нея, аз открих уникални качества, уникалните качества, които тя носи, и в последната ни среща тя ми говореше колко е щастлива да стане вице-президент на този проект. Аз направих нещо, което може би много ще ви очуди, ще ви изненада, обаче аз и казах, че аз смятам, че тя вече е наживяла този проект, защото този проект се оказа вътре, когато тя влезе в него, че повечето хора не са толкова ударени на самия проект и тя всъщност за половин година успя да задвижи проекта в уникални посоки и този проект започне да работи уникално, но на нея гръб. И аз се съзнах, че следващата стъпка за нея и това, което направих, я провокирах и всъщност това, което искам да ви кажа: работата на вашият ментор е точно това, да видят вашия потенциал, преди да дори да сте почнали да пилеете време, да оверстейвате в нещо, в което вече сте наживяли, и тъй като тя е млада и но иска да се развива, нали, другата година, ще се мести в Италия, тя в момента живее в Бразилия. И всъщност аз се предизвиках и казах, че е това, което смятам Ас е, че вече трябва да започне да гради своя личен проект, своя личен продукт, и това нещо да не е вече charрите, а да е продукт, който е комерциален и да се развива в тази посока, защото това е следващото предизвикателство за нея и тъй като тя е млада и много амбициозна. Моята работа е точно това да видя, да мога да видя за нея и да й помогне и тя да види, че нещо не може да бъде оставено само защото то не работи, защото тук има точно тук е конфликтът, този проект, който тя започва, работи няма провал, работата е уникална, не е в токсична ситуация, тя всъщност е много успешна, но тя се стигна до края на това предизвикателство. Следващото предизвикателство за нея е да стане предприемача. И то на много крехка възраст. И искам да ви разкажа какво се случ в нея, защото това е доста интересо. Тя беше много изненадена и се чувстваше много. Казва, че би се почувствала много виновна да напусне този проект сега, защото тя буквално го изгради на гърба си, и аз я дадох сметка едно голямо нещо много важно, което затова искам да ви споделя колко, че ние жените, вярвам, че една от причините, заради която не прогресираме с темпото в бизнеса, в което мъжете прогресират, е, че ние ние се превързваме доста към проектите и към работата си, към нещата, които правим, и много често оставаме много по-дълго, отколкото е нужно и губим много от своята енергия. Не толкова вече, защото има някакви полза за нас, а по-скоро, защото сме емоционално лоялни към определени проекти, и вие може да кажете, да, нормално е да съм лоялна към проект, това всъщност се цени. Да, обаче аз мятам, че една амбициозна жена, и това е нещо, което ослед това искам да ви говоря, която постоянно има нужда да се развива и над гражда, няма същност време, в което да стои и да носи всичко на гърба си, защото следващата стъпка е киселост. Киселост и отчаяние и болка, и отпаднало, защото е останала прекалено дълго. И естествено, аз тук с тази клиентка, специално като ния ментор имам отговорността да хвана този процес преди дори той да е започнал. Обаче, може би като чувате думите ми веднага, ще седете колко много пъти в живота ви се е случило това, и колко много сте овърстейнали. И плащате вие сметката, не някой друг. И тук искам да ви споделя една тема. На английски, нали, това е нещо, което казваме flow или force. Аз вярвам, че има огромна разлика от това да фокусираш живота си или да се движиш живота си. Не, фокусираш, извинявайте, а да форсираш живота си да го форсваш. Или в това ние да се движим в живота с флол. Във форса, когато, например, аз ето както тази моя клиентка е стигнала до топа на тази организация, може да си каже, трябва сега да измисля нов план, трябва да съм на 100% сигурна, трябва да знам как ще стане, трябва да имам всички отговори за следващата стъпка. Но тъй като тя вече беше развила определени качества, които насочват към новия продукт на предприемачеството, женския път се изразява в това. Да си кажа, усещам, че е време, не знам точно как ще стане, но усещам, че е време. И също така знам, коя е моята следваща най-близка стъпка и това е достатъчно. Защото истинското доверие означава не да чакаме, а означава да действаме преди да имаме доказателства. Всъщност, това е централното послание, което исках да ви споделявам в този епизод, начала съм някъде статистики, че смелите хора, истински смелите хора, истински смелите хора, не знам дали беше жени или въобще по принцип, но да кажем, че са жени, истински смелите жени са само 2% от населението, защото много хора казват, че са смели, казват, че са амбициозни, обаче, когато трябва да направят нещо страшно, се оказва, че им е много по-важно, как ще изглеждат пред обществото, дали ще се изложат, дали ще се засрамят, дали резултата, който искат, ще бъде на лице или не, и това предупределя качествата им, стъпките им, докато истински смелите хора, всъщност те не търпят да чакат и да имат доказателства и всъщност това ги прави и визионери и лидери. Не защото са по-смели, не защото не ги е страха, защото са научили да използват момента, движението в лола на живота си като двигател, защото за тях е много по-страшно да останат и да не се движат, отколкото да се движат и да сгрешат, да научат урока и да продължат по новия път. Защото всъщност истински амбициозните хора не чакат гаранции, не чакат разрешения, не чакат перфект тайминг, многото пари, знания, те просто знаят, че стъпките, действията за това, което предвижва хората. Замислете се, че ако сте пред една планина и ще я качвате, или в Бали много често се качваме на един вулкан. И там нали, долу на вулкана, ни чакат група от местни балици, които ще ни водят, и те могат да седнат и да ни начертаят карта и да кажат, от тук ще минавате, оттам ще минавате, това ще направите, това ще направите. Или, можем до сутринта да обсъждаме какво ще правим. Но това, което те правят, и което ние правиме, че всъщност дават ни по един фенер ръка, защото качваме вълкана по-тъмно в около 4 часа тръгваме да го качваме този вулкан, за да сме с 6 часа горе на изгрева. И всъщност следваме, тръгваме и правим стъпките в тъмното, казвам там през едни поля в началото в равното, след това по хълма нагоре се катерим в тъмното, защото колкото и да планираме едно изкачване, ако не тръгнем да го изкачваме нещо, няма да го изкачим. И замислете си, че това, което правим в бали, например е, че го изкачваме от 4 до 6 сутринта, похладното, когато общото узето всички други спят, и можем да използваме това като метафора в живота, защото ако тръгнем, да кажем, де чертаем карти, първо да се наспим добре, да сме се нахранили добре на закуската. Това да отидем там, да карти, обяснения. Надълго и на широко, и да изкачим вулкана в 11 часа сутринта, ще се изпържим супер много и може и да се откажем и да се върнем, защото е прекалено горещо. И затова, според мен, е изключително важно да си дадем сметка в този момент. Някак си проектувано този подкаст епизод. Има ли неща в живота, които отлагате да направите, въпреки че вече знаете, че искате да го направите и може ли да го направите най-накрая, без да получите разрешение, просто да сте смела, да направите това, което искате да направите, защото коражът се изгражда с действие. Много хора си мисля, че сега ще чакам да събера смелост и да започна своя бизнес, мечтан бизнес, ще събера всичките знания, стратегии, ще се почувствам най-накрая уверена в себе си, обаче, истината е, че не работи така. Коражът и смелостта идват, не идват преди действието. Напротив, коражът се изгражда с действието. Всеки път, когато направиш нещо, от което те е страх, от което ти се свива горемо, дискомфортно ти е, всъщност, точно извън зоната на комфорт е там, където коражът се ражда, защото. Защото е трудно. Защото не си го правил досега. Защото правиш нещо ново, правиш някаква стъпка напред. И тогава идва това доверие в нас самите се казваме, ами аз мога да се справя, ето справих се беше ми много трудно, обаче, след това адреналина идва, нали, вау. Но съм готина, супер добра съм в това, което правя. Аз мога да ви разкажа за тези подкасти епизоди и въобще за говоренето пред вас, че преди бях много ми беше трудно. Затова и първите епизоди, които записвах бяха в интервюта, защото се притеснявах да говоря дълго с вас. И мога да ви уверя с цялото се сърце, че има ли нещо, което така искате да правите дори, може в този момент не е за пария, за да разширите идентичността си и да се почувствате уверена в себе си. Направете го, спрете да отлагате. Може да е дори по-ден с нещо, което ви много ви привлича, искате да развиете такава част в себе си, но се срамувате как ще бъдат другите жени, какво ще бъде, или пък искате да отидете да пътувате сама, или пък искате да отидете на вечера сама, каквото и да е. Позволете си го. Няма смисъл да чакате, няма да дойде смелостта без действието. Смелостта и коражат се, се надграждат с действие. А действието идва от това желание да разберем, че всъщност цената, която плащаме, чакайки, е много по-голяма отрискът, който поемаме в 99% от случаите, когато правим нещо без да знаем какъв ще бъде резултат, и понякога едно действие може да промени повече от 6 месеца мислене, защото докато мислим и анализираме и се опитваме, ние оставаме в същата реалност. Действието създава движение, а движението създава нова информация. А когато има нова информация, ние започваме да променяме идентичността си. И затова аз наистина в своя бизнес и в своя житейски път никога не съм имала целия план. Много често има един импулс, място или нещо, което ме привлича, както е било, да ви кажа, когато бях студентка в Германия и работех в Джонсън ен Джонсън с моята шефка-инкарна, която след това ме съпозна с моят бъдещ шеф Анди, при който отидох да работя в Он първата година, след като завърших университета и след това, нали пък кандидатствах и ме приеха за ролята на Джак Данил за маркетинг специалист и след това, за джитал маркетинг менеджер и всяка крачка, след това е интересът ми към духовния свят, йогата, ретритите, коучинга, нали първо беше повече лайфкочинг след това, confidence cousing в момента разбирам, че е наистина сол бизнес и да оставим истинска следа след себе си като жени. Всички тези стъпки са се изграждали не с един такъв грандиозен план. Аз тук видите, съм пред някоя брачка, и тя ми е казала плана ми, аз сам доследвам всичките действия, разширенията, да не говорим пък за местата, които съм живяла по целия свят, те са се страждали от края свършва, завършва един епизод, една глава от живота ми, и вече в нейния край, както в момента усещам, че ще бъде и тук. Животът ми в Ебиза, аз вече знам, че не искам да живея повече тук. Въпросът е, че още не се е появило къде точно искам да живея, т.е. всъщност си това не е вярно. Аз знам, че искам да живея да се премести да поживея няколко месеца в Маями, само че не знам дали това ще е следващото ми постоянно място, защото съм живяла само за няколко месеца в статите. И може би това ще очаквайте да видите дали. Нали, пожелала съм си януари месец да прекарам там, да прекарам ждения си ден там, януари месец, да някакво вдъхновение и дълбоко желание и изследването му и смелостта да правя тези крачки. Са диктували нещата, които правя в живота си, защото няма да ви казвам битките, които съм водила с родителите си, с хората край мен, които с семейството ми, които са закостенили, смятат, че трябва човек да прави една професия цял живот. И нали? Дори когато започнах маркетинг, какви са тези глупости, какъв е тоя маркетинг, 27 година, когато започнах кариерата си в Лондон, сега с коучинга и менторшипа много хора все още не разбират тази професия в Европа, това не ме спира. Защото аз имам енергия в тези неща, които правя и лагам цялото си сърце, и това е важното за мен. И искам искрено се надявам с този епизод да ви провокирам, ама истински да ви провокирам, че ако знаете, има нещо, което искате да го правите, да не отлагате повече, да действате да се движите в посоката на вашите желания, защото те са проводник за вашото развитие. Изговорих доста, надявам се, както винаги ви е било сулесно и ще се видим отново в следващата седмица. Целки и ще се радвам, ако наистина от цялото сърце, ако това, което съм ви разказала, ви е полезно. Не само да направите действията, а истински да ми. Не истински по принцип да ми пишете, да ми разказвате за вас, за вашите истории. Аз да говоря едностранно, но за мен е гочено да разбера, коя е жената, която се вдъхновява от енергията ми, от вибрацията на гласа ми, от думите, които изричам и искрено се надявам това да ви накара да се движите, да сте в движение. Целки, обичам ви и до другата седмица.