Можем ли да бъдем господари на нашата реалност?

Защо двама души могат да преживеят едно и също събитие, а животът им да поеме в напълно различни посоки?

В този епизод говорим за силата на перспективата, за начина, по който мислите ни оформят реалността, и защо промяната започва отвътре, а не отвън.

Ще говорим за истината, прошката, фокуса, вътрешния диалог и как всеки ден създаваме живота си с начина, по който избираме да виждаме света.

Защото реалността не е просто това, което ни се случва.

Тя е начинът, по който избираме да го преживеем.

Линкове към подкастът:

Татяна Матева - https://www.instagram.com/tatyana.gosh/

Подкастът Огнено Сърце - https://www.instagram.com/fireheartpodcast/

Уебсайтът на Татяна - http://iamfireheart.com/

🔥 Ако този епизод резонира с вас, абонирайте се за подкаста в Spotify, Apple Podcasts или YouTube и го споделете с човек, който има нужда да чуе това днес.

Вашата подкрепа означава много за мен.

Transcript

Copy Transcript Copied

SPEAKER_00 0:16

Нашата реалност се определя от живота край нас и от всичко, което се случва или ние диктуваме нашата реалност. Здравейте, аз съм Тътина Матева, а това е подкастът Огнено сърце, жена в истината и смисъл си и силата също така. Всеки път му променям заглавието на този подкаст. Първо искам да ви кажа за тези от вас, които гледате в Ютуб, че малко се извинявам, че поствам видеоепизодите с закъснение, някакси приоритет ми е да ги посна в Spotify, Apple Podcasts и понякога с няколко седмици закъснения, поствам видеоверсията в YouTube, което не е много бизнес ориентирано, но се опитвам да правя максимално това, което е по силите ми. Днес исках да си бях записала да си говорим за няколко теми, т.е. аз да ви говоря за няколко теми, които ме вълнуват за нашата реалност такава, каквато е живота край нас или диктувана от нещо друго. Можем ли да победим лошото с лошо или с нещо друго? И последното нещо, за което исках да ви разкажа днес, е една много интересна книга, която се казва Accords in Miracles. За реалността. Много често реалността край нас е доста трагична. Много от вас, които ме слушате в България, сте отчаяни от политиката, която водят хората краси и някакси всичко, което се случва отношението на хората към хората, е доста нишо и лошо. И е лесно да си стигнем до извода, че нашата реалност, в която живеем е много лоша. Че съществува, че е мрака властва. Обаче аз искам да ви предизвикам в този подкаст епизод да си помислите дали можем ние да сме господари на нашата реалност. Дори точно така ще кръщате епизода Господари на наша реалност. Защото ако останем подвластни на това как отвънка всички системи, политици, бизнеси, хора, диктуват как ние се чувстваме и определят нашата реалност, тогава не е много добре. Защо не е добре, защото тогава ставаме подвластни на външното. Все едно външното определя вътрешното. И аз много пъти съм ви говорила в този подкаст, че въжното може да не се промени много дълго време. Но нашата сила не е в това да променяме нещата отвън, а да променяме нещата отвътре. Силата на всеки човек се ражда в това и това между другото, е един от методите, които съм изучавала, не практикувам рационално, но все пак е част от работата ми. Това е cognitive behavioral therapy, и точно това се изразява този метод, нали да променяме живота си и себеусещането си и чувствата си, като променяме начина по който прочитаме определени събития. И всъщност начина по който прочитаме живота и събитията, определя как се чувстваме и определя целия живот и всъщност определя нашата реалност. Много е трудно, не е лесно да прочетем нещата по различен начин. Но мога да ви разкажа нещо, което е много интересно. Преди години, когато живеех в Бали, бях през такъв пресобствен Ренесанс. Между другото, лончвам една програма, която е за жената готова да се да мине в новия етап на живота си, която ще се нарича точно Ренесанс. Тя вече е на вебсайта ми тази програма, но официално ще я лонжна съвсем скоро с една друга програма, която ще бъде преди нея, която ще въведе жените в ерата на Ренесанса и да се върна на случката, която ви разказвах за Бали. Когато живеех там в Бали, бях създала много готен лайфстайл, всяка сутрин ставах, пиях вода, хващах моторчето и отивах на фитнес, след това се връщах, ме чакаше ме от място, където наемах от собствениците, винаги ми идваха и ме носиха на масичката плочета, хапвам пчета няколко, от една малко чиника от екзотични тропически плочета, къпя се и след това хващах лаптопа и отивах някоя кафе да стоя и да работя по цял ден. И това, което всъщност беше много интересно в този лайфстайл, беше, че бях си решила сутрин да си водя дневник, обаче този дневник да бъде така се едно, да го пиша сутрин, така се едно го пиша вечер. Все едно всички неща, които пиша в него, вече се бяха случили през деня. И беше много гочено, защото аз ставах и машинално още преди да съм си измила очите, почвах да пиша дневника. Една бях си купила един много глатин дневник тефтер, който ми доставеше удоволствие да отварям и тук отварям една скоба. Много е важно жените да романти са изваме живота си. Ако искаме да превърнем живота си в една красива легенда, в един красив мид, в една красива история. Много е важно да подбираме много внимателно и много съзнателно всички неща крас, кра себе си, и, например, за мен такова е, такива неща са спирала, черви, отхива неща, които всеки ден използвам, шапката, бижуто, как изглежда парфюмчето, тефтера, химикалката, втрилото, общо ето, всякакви такива вещи, които всъщност малките неща, които превръщат живота ни в едно красиво място. Една красива история този тефтер беше много красив, оставаше ми удоволствие да го пиша в него и дори сега ще ви покажа тефтера, който имам сега, който също много си харесвам, който също си го купил Бали. Когато бях в Бали много често, всъщност навсякъде и тук фибиза много често се случва. Не знам дали в България ви се случва, но когато някой, защото тук живеете и там много често, но мали, които идват за няколко години. И като си тръгнат от определено място, продават много неща, които не са използвали или пък не искат да вземат обратно отново на новото място, където го моя нов Тефтер казва се Грол, много гътен, дебел. И много писане има в него. Много ви препоръчвам, аз много използвам ноутс в своя телефон, обаче също така и много пиша, защото като пиша, се, ражда много повече креативна енергия. Та в този дневник пишах разни неща сутрин и след това в Фитнес, не знам си какво. Аз също така много част от рочината ми беше да пия зелен сок. Всяка сутрин, като отивах на връщане от Фитнеса и си купувах една бутилка. Зелен сок. Общето, бях Queen of the Queens, живеех си супер хелти, някакси истински фулфилната, истински се чувствах като един креативен, дигитален номад. И това се случва между другото 2 и 16 година, точно преди 10 години живот много интересно. И забравях какво съм написал в Евтера, наистина забравях, защото деняваше беше много социално там, винаги срещах на различни хора в кафета, в които работех. И не си спомнях какво съм написала и беше много готино вечер като се превера, пълна с емоции, пълна с преживявания и си прочетате в тера и съм някаква вау. Създала съм си реалността от сутринта преди да още да съм в съзнателността в да съм в Brain Waves. И затова е много важно да ви го напомня това нещо, че първо реалността се създава с мислите, които ние имаме. И ако, например, много често случило ми се често да стоя на някаква опашка, особено в България, да слушам хората, за какво си говорят, как са затънали в някакви тревоги и някакви политики безсмислени за мен лично неща, страх, как спомням се, когато. Както и да е. И всъщност това за какво си пислим на ежедневна база определя нашата реалност, ако си мислим постоянно колко лошо е всичко, колко зле е всичко, наистина наша реалност се превръща в това. И обратно, ако си мислим колко чудни хора има, колко благи хора има, колко милички хора има, колко света е пълен с чудеса и с готени неща, наистина нашите мисли, нашия фокус прави един зум, зум, зум, зум, зум. И почваме да виждаме само тези неща, и нашата енергия става все по-висока, защото има натурално едно чувство на благодарност и си привличаме все повече и повече такива гочени неща крайна си. И тогава, когато сме се научили наистина, буквално е тренинг на ума и дори скоро си мислях, защото случиме се да имам не мога да се сетя точно, кой беше, но някой край мен. Беше, който скоро така нали, българка, и чух така да използва неща, които я самата съм използвала, да използва това Охнол съм тъпа. Като обращение към себе си за нещо много важно, че беше забравила, и точно това се сетих как едно време преди много години и аз така говорех на себе си, отново се тъпа, къмшата и така да се обиждам. И вече от години, от години, от години съм се дресирала по съвсем различен начин, не говоря така на себе си. Никога наистина никой не говоря на себе си, не се обиждам, не се обвинявам. Единственото място, където все още имам пробойни е понякога. Все по-малко, но все още се случва да си казвам, ох, дебела си, искам да отслабна, това наистина е пробойна. Но си давам сметка, колко много съм напреднала в своето пътуване за светоусещането към себе си, благодарение на дисциплина. Буквално, си казвате, ако вие, които ме слушате по някакъв начин някога, си казвате, се самообвинявате, обиждате, обиждате на глас пред други хора, абсурд! И скоро да ви кажа чух едно нещо има една Маргарита Назаренко в Инстаграм, която е много гочена. Тя е говоре на жените, как да действат мъже успешно, как да бъдат да се погрижат за себе си, много я харесвам, тя е рускиня, която е израснала в Лондон. Тя скоро казва: Never, never, никога. Не казвайте на един мъж, как не се харесвате коремчето или бедрата или ръцете, или двойната брадичка, никога и защо? Защото всъщност така те най-вероятно другите хора не се фокусират върху вашите недостатъци, но вие като им ги кажете, започват да го виждат, и наистина честно да си призная, имах една приятелка, която постоянно казваше, че носа и е голям и наистина почваш да го гледаш, тоя нос постоянно гаджива, голям ли е този нос, или не е голям, някакси каране да насоча, когато се оплакваме за нещо, което хората всъщност в общение има в фокус и не го виждат, те всъщност то започва да им става във фокус, и в тази връзка ние ни искаме да си правим постоянно лоша реклама, дори ако ще ти е пред най-близките си приятели или ако толкова много вие нужно да изкажете нещо, някакъв себе, хейт, кажете го пред някаква много доверена приятелка, вашия ментор, вашия коуч, вашия терапевта, защото пред мъже или пред хора, които не са ви толкова близки, по някакъв начин е си вредим. Защото си показваме неща слаби страни, които всъщност те дори не са забелязали. И аз започнах това да оказвам, защото това определя нашата реалност. Това истински определя нашата реалност, начина по който ние говорим на себе си. Перспективата, през която ние поглеждаме, и вие може би си спомните в предния епизод, как ви говорих за знатите на Вселената, че всъщност е изключително изключително важно да се научим да сменяме перспективата. И точно затова исках да ви говоря за една книга, която преди много, много години, когато започнах моето духовно пътуване в Лондон, изучавах и сега отново се връщам към нея. Казва се Accourse in Miracles или Курс в нещо като път на чудесата. В тази книга тя има незнаен автор и самата книга е доста трудна за четене. И затова, всъщност, аз преди време изучавах през Мириам Уилимсън, Мариан Уилимсън, Мариан Уилимс, която всъщност след години беше дори кандидат за член на Сената във Штатите, това беше една от първите жени в Штатите, която всъщност идва от изключително изключително много работа по себе си, духовен път. И тази книга Encours of Miracles, например, аз през последните дни слушах няколко няколко епизода, това е един подкаст, който аз слушам в Spotify, и говореха за гнева, че ако имаме някакъв иритейшн, как да го преодолеем, също така за невинността, мъдростта, защото по принцип, невинността е често смятана за наивност, все едно този човек не знае, че съществува злото. И в този епизод, който аз слушах, много красиво говореха за това, как всъщност злото наистина не съществува. То не е реалност, то е прочит. Защото според Бог няма добро и зло. Колкото и това да ни ни харесва в нашия човешки ум, за Бог всичко е някакво творение, някакво изразяване на някаква същност. И точно до това исках да ви кажа нещо, което е много важно за мен, да осъзнаем всички ние, че много често, когато имаме някаква сенчаста страна, вие ако сте ходили на терапия, може би сте изучавали и сте изследвали тази ваша страна, имаме някаква сенчеста страна. Да кажем често се гневим или да кажем, често сме, се страхуваме, има нещо, което има някаква. Защо се нарича сенча с тази страна? Защото това е част от характера ни, която не искаме другите да видят. Да, обаче, когато крием някаква част от себе си и искаме да покажем само перфектната идеализираната част от себе си, ние всъщност не сме на 100% себе си. Ние всъщност показваме 60% от себе си, 70% от себе си, 80% от себе си и всъщност тази сенчестата страна се превръща в един по-голям и по-голям звяр, който експлоадира с по-голяма сила. Например, или дори понякога сме иронични, обаче това само си го казваме на нашите най-близките хора, или сме злобни и се осъзнаваме, че това някакси е лоша страна от характера ни, обаче нито си я преработваме, не само я крием и си я използваме, пускаме си я там, където можем да си пуснем отровичката и всъщност много много ценно е да започнем да я изразяваме тази своя част, да видим безопасни начини да я изразяваме тая своя част и, например, ако сме гневни, обратно на това в терапията да блъскаме възглавница, да ходим, да си я изкараме тази енергия, това, което акорстин Miracles пътя на този гняв е буквално да го изразим, да го изкажем пред човек, който може да ни разбере, и да осъзнаем, да можем през определени въпроси да разберем, че гневът е там, защото прочетът е такъв, какъвто е, такъв, в който вие сте най-вероятно жертва, унеправдани по някакъв начин засегнати. И тази книга Accords and Miracles говори за това, че човека няма цялата картина. Няма цялата картина и за това съди и се гневи и се ядосва и се страхува, обаче Бог има цялата картина. И някой би казал, и Spiritual bypassing е точно това, нали да казваме, о, всичко е за добро. Сега нали, на тоше му простя, на оня ще му простя, всъщност това е тук е много тънката граница, защото ние, когато прощаваме всъщност, когато избираме друга перспектива, ние не забравяме случилото се, ние се учим от него, но ние избираме да живеем в съзнателен мир, в свят, в който има разбиране. И аз мога да ви кажа, че имах преди години, когато стартирах един от бизнесите си, имах една жена, която започна да ми прави някакви ужасни клевети, беше много тежко. Имах си много неприятности с нея, обаче се намирах, мисля, че беше около 2018 година, намирах се в много дълбок духовен период, много тогава бях, много медитирах, сега за жалост нея толкова, и избрах да не се обаждам, да не влизам в личен дуел с нея. Тогава много сигурно знаех, че всичко се върти, че каква. Каквото повикал такова се обадило, и след време разбрах някакви доста, се оправих от ситуацията, в която тя ме беше поставила. Всичко мина и замина. Бяха три месеца много трудни от бизнеса ми, от мен самата, за мен самата в личен план, защото точно тогава преживявах една раздела, и година по-късно разбрахте някакви доста неприятни неща, които се бяха случили на същата тази жена, и някак си: ние като чуем за чуждата болка, това е не ме накара да се чувствам по-добре, просто ми даде едно потвърждение, че не е нужно аз да си отмъщавам за не, че зли постъпки към мен. И от друга страна, преди време пък имах една такава ситуация. Искам да ви дам няколко перспективи, за да разберете, но от друга страна имах преди няколко години една ситуация, в която един бизнес модел, който бях създада, създала, беше откраднато човек с когото работех, буквално текстовете ми всичко беше откраднато. И аз им се обадих и им казах, че това не е окей, че бих си потърсила правата, защото така сметах за правилно, защото тези хора ми бяха близки хора. И може да си кажете, да, много е интересно, защото бизнесите, с които се занимавам, са духовни, свързани с израстване, и мога да ви кажа: да ви уверя, че през този път, през който съм минала, не е винаги бил розов. Имало е трудности, затруднения, забавения, кражби, предателства, клевети. Какви ли ни неща? И може човек да си каже, това много ми харесва, чуго от моята менторка Джаклин Шоу. Сега скоро, човек може да си каже, О, нещо, правиш грешно, щом ти се случва тези неща? И точно тук идва момента на перспективата. Не, не правя нищо грешно. Моята перспектива, която избирам за себе си, е, че всъщност пораствам, израствам, всяка ситуация, пред която се поставям, ме пита въпроса, коя избираш да бъде щетяна в този момент? Всеки момент, ние избираме дали да бъдем дребна, дребно създание, така да го наречем, или голям велик човек. Аз искам да ви инсперирам с живота си, с думите си, с моя стремеж, който в никакъв случай не е перфектен, в никакъв случай не съм гуру, в никакъв случай не съм повече от вас. И това е много интересно, че сега това ми се потвърди като знание, което аз си го знам, лично наблюдение, което макара да се чувствам добре с хората. Но в тази книга Акорсин Miracles точно това потвърдиха, че наистина ние, другия човек и Джизс, дори сме икол равни, всички сме равни, пред живота и пред смърта. И това, което всъщност искаме и най-големият стремеше в този отрязък между живота и смъртта, между раждането и смъртта, да избираме да сме големите, големият човек. Чока, който си позволява да прогледне над дребните интереси и да види по-голямата човешката картина. Да бъде големия човек. Това различава едни хора от други хора, защото повечето хора, и това много често съм го виждала и за бизнеса в България, гледат на сега да взема парите. И сега ще ви разкажа едно смешно случка. Сега, нали, този уикенд гледаме някакво много готино, такова малко кафенце, беше компромисно, защото имаше маси само вътре, но сядаме и сандвичите бяха, нали, да кажем, хамон, моцарела, всичките продукти бяха описани там 2 евро, 3 евро и ти си го правиш сндвича и изглежда някакво доста достъпни цени, много готина, викаме, лау, намерихме с някакво попадение. Вследствие обаче се оказа, че самата покача на хляба струва 3,50 нещо такова, един обикновен сандвич издъше към 9 евро. И си дал сметка, че точно едно такова меню, което. Като погледнеш на пръв поглед, и си казваш, от тук са много, много добри цените, някакво много гочно италианско кафе с добри цени. А всъщност обаче има някакво такова усещане, че се е едно си предсакан като плаща, защото има някаква цена, която не е предвидена, не си е видяла в менюто, и затова и за нас е много гочено да бъдем открити с хората, за да може да не е краткосрочен бизнеса, дългосрочен, да можем колкото можем по-дълго да правим бизнес и аз това много харесвам Навал Харрикн, той е изнято, днес какво ми става Навал Равикант, това е един уникален андъл инвестор в Silicon Valley живее, той е ендиец, който е израснал в ако не се лъжа в Бруклин, и един от мъжете, които са от такива, които инвестират непрекъснато пари в IT в технологика стартъпи, аз имах щастието да се запозная с него и да работя на един ретрит в Мексико. Да холстваме за него и неговия екип, и той говори за това, как мисля, че така казва, правете дългосрочен бизнес с дългосрочни партньорства, защото в това има смисъл. Има изключително много, това е не се от нас само за бизнеса ми и за лишните ни отношения. Да инвестираме, да инвестираме в себе си, във връзките, в взаимоотношенията в истината. Естествено, това се заслужава, когато на среща стои събепоен. Наистина да гледаме особено на бизнеса си, особено за тези от вас, които сте жени, предприемачи, които изграждате своят бранд, своят буквално своето легаси, своят отпечатък в този свят. Да не мислям за краткотрайната печалба, а за нещо по-голямо, което оставяме след себе си, и то не може да се изгради върху лъжи, върху купиране на някакви чужди модели. Неистина не може. Толкова пъти съм гледала. Направо е така, в душата ми ме боли, като гледам някои хора, като пишете си интернет, сега ще ви помогна да си махнете енергийните блокажи, за да печелите повече пари, и хората, горките си мисля, че нещо има, и сега ще хора да ги отблокират дуквално. Това мешно ми и ми е смешно също и за мен, защото аз опитвам се от няколко години да си разрасне Инстаграма. След едно нещо му пречи, и аз също си мисля: какво е блокирано в този Инстаграм? Истината е, че нищо не е блокирано. Просто изисква постоянство, добро съдържание, например, за Инстаграм, това, нещо, което хората искат да споделят на приятелите си още и още и още и още, явно не съм го учила това. Това е бруталната истина. Бруталната истина, защото не сме богати, е защото не сме израснали в тая идентичност на богат човек, не се отнасяме с парите по начина, по който се отнася богатият човек, не се отнасяме, не се осмиляваме да стартираме собствен бизнеса, в който ще имаме неограничени ресурси и постъпления. Така че нека да градим живот върху истина, само тя е дългосрочна, само тя е всъщност и в нея има сигурност. Защо? Защото всяка наистина рано или късно излиза. Просто всякакви такива стратегиики нечистоти не са дългосрочни. Разберете го, единственото дългосрочно нещо, което всъщност определя нашата реалност и има кохеретност в нашото поле, е истината. Истината, знаете ли, тя не е. Тя не означава, че е константна. Тук пак ще го повторя, знам, че в друг епизод съм го говорила, но истината не е някой да ми кажем ати преди две години, преди 10 години, искаше да си Investment Banker. Да, исках наистина, не преди 10, ама да кажем преди 15 години. Исках да правя екоти ресърч, да разследвам да изучавам събестоеността на компаниите, за да съзная, нали в колко може да се инвестира в нея. Сега изучавам хората и техните как да инвестираме повече и повече в жените и те в себе си, но истината не е константа, обаче се чувства, когато за мен това е било истина в този момент. И по същия начин може да кажеш Ми Татяна, той човек, който пише в Инстаграм, че трябва да си отблокираш енергийните блокажи. Ако той истински вярва, че това е така, ако той истински наистина го е преживял и вярва, че нещо трябва да му бъде отблокирано, може би е въпрос на перспектива, въпросът е този човек, как прочита това нещо, защото той човек, ако е бил затворен и е мислял по един начин, е променил начина си на мислене и сега го превежда като отблокиране. Но има думи, които карат хората да се чувстват. Все едно нещо им има, и все едно някой отвън, като трябва да дойде и да ги поправи и намести, и те никога няма да звучат като истина, защото не са. Защото Бог ни е създал равни. Защото истината е винаги истина. Тя не се променя. Има някакви константни истини, които те не се променят. И тази заравенството между хората е истина, тя няма да се промени. И колкото повече пораства човечеството в начина на гледане по този начин и хората, учителите, лидерите на новото време, в които просто правят няколко крачки преди нас, преди вас. Са равни, те нямат. Не са учишли и да са отблокирали нещо, просто са разбрали нещо, нещо е светнала някаква лампичка, променили са начина си на мислене и по този начин са достигнали до нещо, до което и вие имате всичкия потенциал да постигнете. Чувствам се добре, защото мисля, че доста неща изговорихме и доста готини неща, така че градете вашата реалност съзнателно. Повярвайте ми, може да живеете с съседите си ед и да живеете в тотално различна реалност и ви го пожелавам вие да сте в такава реалност, която ви карат да цъвтите, да виждате доброто в този свят. Буквално да си отворите очите за всичко хубаво, защото иначе хващат депресията, отчаянието, страха, болката, разочарованието и там в това състояние все повече спиралата, дърпа надолу и да, но човешко я понякога попадаме в тези настроения, когато сме преживели загуби, болка, страдание, раздяла, но е много важно да не забравяме, че това не е константа, че всичко в живота се променя и да си помагаме, обграждайки се с хора, които вибрират на чистотата на вярата в доброто, на вярата в светлината. За да може да ни издърпат от там и да продължим да служим на светлината с светлите си мисли. Желая ви прекрасна вечер. Или ако слушате утре в други денни и по-дри ден, хубав ден! Це увки и на следващия път. Чао!