Разпознаваш ли знаците от Вселената?

Какво, ако най-големите ти трудности всъщност не са наказание, а покана?

В този епизод споделям лични истории за моменти, в които животът буквално ме е извадил от познатото – със счупени вещи, съкращения, неочаквани обрати и решения, които тогава са изглеждали болезнени, а сега виждам като едни от най-големите си благословии.

Говорим за това как да разчитаме знаците на живота, защо не всяка загуба е истинска загуба и как промяната започва в момента, в който спрем да се питаме „Защо ми се случва това?“ и започнем да питаме „Накъде ме води това?“

Може-би животът не разрушава нещо, за да ни накаже.

Понякога го прави, за да освободи място за нещо много по-голямо.

Случвало ли ви се е и на вас? 

Линкове:

Татяна Матева - https://www.instagram.com/tatyana.gosh/

Подкастът Огнено Сърце - https://www.instagram.com/fireheartpodcast/

Уебсайтът на Татяна - http://iamfireheart.com/

🔥 Ако този епизод резонира с вас, абонирайте се за подкаста в Spotify, Apple Podcasts или YouTube и го споделете с човек, който има нужда да чуе това днес.

Вашата подкрепа означава много за мен.

Transcript

Copy Transcript Copied

SPEAKER_00 0:13

Здравейте, мили хора! И добре дошли отново в огнено сърце. Жена в истината и смисъл си. Аз съм Тетяна Матева. И в този епизод искам да ви говоря за няколко много интересни теми. Да видим какво ще се получи. Записвам буквално днес на 20 юли обикновено епизодите, които записвам, ги записвам предварително. Но дните ми бяха доста изпълнени с доста през последният дния месец, и да видим какво ще се роди сега буквално лай. Първото нещо, което искам да ви разкажа лично е, че през последната миналата седмица в края много неща в моя живот се щупиха. И аз ти мислех, че съм застрахована от Меркюри Retrograde от ретроградния Меркури, защото съм родена всъщност на ретроградния Меркури и моята струвашка ми казва, че всъщност мен не ми влияе толкова, защото някакси съм имунизирана. Но също така отдавам голямо значение, че нещата, когато се случват в живота ни, когато нещо се чупи, то е някакъв символичен край и отваряне пространство наново. Например, моята кола аз искам да я сменя, защото като дойдох тук в началото в ИБИСА, си купих кола уж завременно ползване, която е доста стара. И от това време на ползване вече минаха 3 години, почти 3 години, откакто съм си я купила, и изтече маслото на скоростната котия скоро миналата седмица и някак си ме потиква вече да направя тази крачка, да си купя следващия автомобил, който желая и също скъсах сенджира на този медальон, който ми е с монетата на цар Самуил за просперитет, скъсах му сребърния сенджир, обаче пък открих, че всъщност много добре стои с златен сенджира и вече се го нося така по-късно, докато намеря решение и. И да ви кажа наистина, някак си приемам нещата, които ми се случват като на следващи ден пералнята ми се развали. Не, че се развалим и имаше нещо за клещено във филтера, но това, което искам да ви кажа, е, че приемам приемам някакви затруднения в тези дни с благодарност, и знаете ли, много е. Да, до съм се в първа път, защото не можах да пусна парални, защото трябваше да чакам на летищото паека да дойде да мъземе. Обаче, вщото време, когато паека мезе мъжъ, който караше паека, беше уникален бразилец, който ме просвети на много неща за коли каква кола да си купя, къде са най-добрите сервизи на остров и биза и всички тези неща, и беше много приятно да се вози с него. И колко е хубаво, когато човек някакси му се случват някакви неприятни неща, поглежда на тях с една такава своя лекота и дори още теж благодарност, че те някак си са подтикватни да направим някаква стъпка, която иначе може би сами нямало да направим, и това ме напомня, когато за първи път ме съкратиха от работа, или всъщност не беше за първия, но да беше за първи път неочаквано, през няколко години, тъй като вече бях напуснала корпоративния свят през 21-та, през 22-го, като се върнах от Коста Река, или бях напуснала корпоративния свят 2020, може би последно вече, последно последно, защото работих за една. Не знам дали съм ви разказвала на вас, че когато започнах да правя ретрити през 2016, в края на 2017, един мой приятел, който е CEO на една IT-компания в България, ме поканя да кандидатствам за една роля за маркетингов менеджер, да изградя целия маркетинг на тяхната IT-компания, кандидатствах и действително бях приятел, и всъщност работех за тази компания почти 3 години ремонт, като правях същевременно всички други неща, които обичам, като организирането на ретрити и работех за тая компания, всъщност през 2020 година, общо, всъщност в началото на 221-то така, направих така, че да ме съкратят, защото вече не имах непоносимост към този корпоративен свят, но след всичките ми пътувания 21-та, може би и карма, всяко се замисля, като го изговарям, след всичките ми пътувания 21- бях хванала паразити през Коста река, Мексико и Гватемала, бях хванала паразити и се намирах в едно доста депресивно състояние, което беше супер натипично за мен. Страхувах се от всичко, имах фобии. Всеки път, като ме заболеше главата си, мислех, че умира, малко хипохондрия бях развила. И тогава едно от нещата първо, че е успях най-вече, но съм благодарен, защото успях да се върна към себе си благодарение на една жена в София, която ми помогна с биорезонанс, да диагностицирам, че имам паразити, не в червата, в стомаха, а в Далака. Което Далака, като го казвам, Далака е моят най-силен център, там се намира интуицията за моя профил в Human Design, и когато ме откриха, че имам паразити успях с тинтури и много строга диета, да се освободя от тях и да всъщност държа, живее отново нормално, но едно от нещата, една от стъпките, които предприех, точно бъдеки в това депресивно състояние, за да не съм вкъщи да работя сама за себе си и да се вглобявам, реших започна отново работа и ме бяха назначили в една, тогава в София, живеех, една компания, която беше купила една белгийка, беше купила един хотел в студентски град, който искаше да го превърне в база за дигитални номади. Честно казвам, вече забравих, как се казваше хотела, как се казваше по-точно проекта, обаче нещо с номади. Забравих, ще ви кажа някой дру път, ако на вас ви е интересно. Така както и да и започнах да работя с тази компания, обаче всъщност с менджирката въобще не се разбирахме и имахме тотално различни идеи за въще е светът на номадите, как да ги привличаме. Аз постоянно и противоречах и бях назначена, нали за маркетингор, така ми беше буквално, маркетингору ми беше позицията. И мисля, че след петия месец вече ставах парманентим плои, буквално два дни преди или през шестия месец, може би през петия месец вече наближавайки да стана парманентна, ме съкратиха. И аз тогава, въпреки че въобще не можех да ги понасям, допонасям менеджмента на тази компания, беше малко шоково, и в същото време отново, както и сега с колата благодарност, свобода, защото пък малко преди това този живот е уникален, аз просто не спирам да се вдъхновявам колко уникален е живота, когато си отворен, как постоянно идва следващото, следващото и следващото opportunity е възможност. Въпросът е ние да сме достатъчно отворени, за да ги приемаме. Та малко преди да ме се крати тази белгийка. Бях се запознала, бяха ме писали в LinkedIn едно момче, което развиваше собствена фирма за подаръци, подаръчни котии за компании в България за коледа, нали, смисъл тези котии да са готов продукт, с който една компания да не мисли, когато дойде коледа с какво да напълни котията, тези котии ние да мислим, да с различни концепции. Аз тогава спомням, измислих много яка концепция, тъй като съм травелър, човек, който пътува и номаства по целия свят. Тогава концепцията, която измислих, беше точно тези подарачни котии, те тогава ги правяха само от Италия. Моята идея беше, за да има дългосрочно и да имаме интересно на компаниите, да работят с тази компания. Всяка година котията да е от различна държава и да има символи в нея от самата държава. И тогава снимахме. Моята роля, нали, изграждайки тая концепция също, отидохме и снимахме видео от Италия, с да може всички служители да бъдат изненадани с да има и дигитален продукт вътре, видеоекспириенс на продуктите, които получават от котията. Ходихме в Сицилия, снимахме уникално видео. Това бисе, че беше в лятото на 22-го. Или може би в лято... Да, може би лято на 22 година, обаче тази компания беше стартъп, са получили недоразумения с собственика, появи се някакъв нов човек, който почна да го съветва да не инвестира толкова в скъпоплотен маркетинг консултант като мен. И ме се крачиха отново в рамките на 3 месеца, и аз тъкмо тогава излизах от своя депресивен период, беше бях минало, бях се възобновила. Роди ми се отново жажда, за започна да пътувам, и аз го приех това, като знах от съдбата повече да не работя за никой колкото и смело и дръзко да звучи. Обаче, това беше, защо го казвам всичко това? Защото всъщност тогава аз го прочетох последният начин: аз прочетох това послание две съкрещения за човек като мен, който аз моя селфестим специално нали, за това, което правех, беше много висок и да ме съкратят два пъти поредно и то по някакви такива много абсурдни начини. Беше за мен подарък от живота да предприема стъпката да стана наистина вече 100% предприемач в това, което правя, и благодарение на това днес съм с вас на 100% ментори колч на жени и вървя по пътя си благодарение буквално на тези шутове от живота, както ги наричах аз тогава и съм наистина изключително благодарна на живота, защото понякога, когато много се чудим за нещо, живота е така пум-бум, ни дава един начален старт, помагане да направим това, което искаме. През някакво съкрещение, през някаква раздела. Друг е въпросът е, ние, нали наистина, дали ще го приемем, дали ще я приемем тази покана и ще се впуснем в това ново предизвикателство, или ще започнем да се вайкаме и очудваме, страдаме. Аз съм се научила не винаги успявам, естествено, но съм се научила да съм изключително благодарна на тези покани от живота. Дори понякога и общото това, което искам да ви насоча, това го правя, естествено в работата си съжани, много целенасочено е, че всяко събитие в живота ви може да бъде прочетено по различен начин. И аз виканя, вие слушателите ми, да се научите да прочитате събитията от живота си по начин, по който ви служи, по начин по който ви имpowър, по начин по който ви обнадеждава, начин по който служи на вашата история, да продължите напред пътя си. Защото ние, когато поемем отговорност за своя живот, никога не сме жертва, ние ставаме едни уникални създателки, powerful creatresses и в тази сила същност се крият всички победи в това да спреем да се вайкаме, че някой друг е взел решение между нас, понякога това е благословие. Бих казала в 99 100% от случаите благослови, всичко, което се случва в живота ни, колкото и брутално понякога да е то. Сми си го избрали да минем през него. Или Бого избира за нас, за да прогледнем, за да видим урока, който имаме. Да взимаме, да минем колкото и голяма да е болката. Когато се научим да няма дори болка, да разчетаем знака още по-добре. И нещо, което много ми харесва, което една от моите менторки, Джаклин Шол, казва, е, че е много гочено, ако стигнем до това място в живота си, в което когато получим тези покани от живота, независимо каква е тя, дали е съкръщение, или някой някъде ни покани истински, или някои нещо ни предизвика, даде ни обратна връзка, в която можем да научим нещо за себе си. Да действаме бързо, да разчитаме знаците бързо и да действаме някакси да олавяме интуицията за опашката и да се качваме на вълната, а не да почнем да овертингваме, да преосмисляме хиляда и стопъти, защото в това преосмислене губим много голяма част от моментума, от нещо като го махаото, като го замет нещо и отива в друя край, благодарение на моментум, на енерция и когато има такава покана, има такава енерция в живота, да се предвижим по-бързо до място, където искаме да се предвижим, да ги разпознаваме тези моменти, да ги хващаме наистина да се възползваме от това изтласкване в живота, вместо да стоим сега правилно ли не или правилно страх, лемен, или ми или страх, буквално да развием този кораж, за който аз говорям много често и да действаме, и така, всъщност, мелоста искам да ви разкажа за една друга случка, която много така пулка има в нея много близък до мен човек беше попитан да направи течер тренинг на услугата, която те предлагат, и такъв тичър тренинг, който да е one-one с човека, защото човека иска да бъде в определени дати, и вместо аз помогнах цената да бъде подобаваща, защото все пак, това е правининг, и така нататък. И след това този човек отиде имаше среща с неговия учител, който пък го е научил на тази техника, се оказва, че учителя е казал на този моя близък, че всъщност те не са готови да правят това, че цената е много висока, бла, бла, блабла. И за пореден път се потвърждава това в мен знание, че много е важно, дори дори някъде днеска пак ми попадна в един рил в Инстаграм, много е важно с кого споделяме семената на нашите идеи, семената на нашите мечти. За да не бъдат подрязани нашите крила, за да напротив, да бъдем окрелени, защото тази учителка в случая беше казала, че тя дори по-низка цена взела да прави тренинг и ние буквално си казвам и the problem is her, че е взела такава цена, всеки сам си определя цената, и всъщност дали можем да се научим да селабрейтваме хората, които вместо да казваме, о, този колко пари иска и така нататък, всъщност да селабрейтеме хората, жените, особено, които имат самочувствие, да си поискат заслужено висока цена, и това е един от същ честно, да ви призная, това е едно от предизвикателствата в моята работа, е, че желая като следваща стъпка да развия ексклюзивна услуга за бизнес дами, които всъщност могат да си позволят high-end mentorship, в който цената е доста по-висока от тази цена, която предлагам в момента. И за мен също е предизвикателството това, но е нещо, което ме вълнува, защото смятам, че колкото повече един ментор, един коуч е инвестирам във вашия бизнес и мисля буквално като втори, очи и брейн за вас, стават някакви уникални чудеси. Това съм го виждала в моя собствен бизнес и с наймайки такива ментори и такава хай-енд бутикова услуга си заслужава, определено се заслужава и аз самата трябва да си позволя да я предлагам, да я изградя. И да не се страхувам, да не се плаша от цената, която е, защото ще бъде доста по-висока. И си мисля в тази връзка, къде вие се плащате от цената, къде вие смалявате себе си и цената. Защото много ви е дискомфортно да поискате тази цена за услугата си, въпреки че знаете, че можете да доставите качество. И точно това си мисля, колко е важно в живота, не само, защото ние сме много добри много жените, да събираме изключително много знания, опитност тренировки и в същото време колко малко учим за това, да увеличим наистина да въплатим, да си спомним и да въплатим нашата стойност и безстойност и това се оказва и така доста ключова тема. Днеска си направих един разчет на повечето от жените, с които работят. Отключването на всички неща, които те искат, без изключение, минава през истинско въщаване на висок selfwarд. Висока събестойност, високо точно събестойност, високо усещане колко много струвам, но не колко много струвам, когато правя нещо, защото това е self-esteam. Тоест естиметам се според услугите си, според capabilities. Колко струвам изначално, без нищо да правя като човек, като сърце, като човешко същество. И съм видяла, че когато тази събестоеност е тя почти във всички жения като вирус, всъщност вируса не HPV и всякакви там, които също върлуват много върху жените. Това е друга тема, за която много ще ви говоря, защото също имам какво да кажа. Същност вируса е съмнението в нас си. Вируса е липсата ни на пълна вяра в нас си. И този вирус някакси се е тази диагноза за ниска стебестойност всъщност, е влязла в нас. Благодарение на вируси като вината, срама, и всякакви други такива възмени, И е много важно да намерим да намерим процепите на нашата себестойност, откъде са влязли някакви коварни вируси ненужни, като истории, и да ги махнем от там и наистина да осъзнаем колко ценни сме и да започнем да се движим. Това е сега в момента между другото провеждам едномесечен челлендж, който се казва Manifestation Magic Diary, в който си пишем желания с жените, които са без филтър, и едно от нещата, които осъзнавам за манифестирането, не е толкова важно нещо да направим, да пишем дневници, аз всъщност е много важно да променим идентичност, през която идентичността е същност филтъра, през който гледаме живота. И аз ако има някакви такива филтри, които се прокрадват дори малко липса на себестойност, и съмнение, и страх, и недоверие, и вина и срам, и всичките страха стоит дъното на всички тези неща, че ще бъда джаджван, че ще бъда неприят, няма да ме обичат и така нататък. И когато им се прокрадва този вирус, тези вирусчета, всъщност ние не можем да получим това, което искаме, защото идентичността на човека, който има тези неща, е просто различна от нашата. Това е човек, който се е повярвал и който знае, че заслужава за повечето от тези неща. Дори ако ще да срещнем партньор, който истински ни уважава, истински приема нашата женска същност, се никара да се чувстваме сигурни и стабилни, например. И ни помага да сме в нашата женска същност, да не, да сме постоянно служещи и работещи, правещи, например. За да сме в получаването като такава жена, ние трябва да се чувстваме така, да сме преодолели липсата си на вяра в себе си, за да получим такъв подарък от живота. И всъщност се оказва, че за да осъществим желанията си, въпреки, че те може да изглеждат материални отвън, всъщност, за да ги осъществим и да получим дара, настройката на радиостанцията е отвътре. И това е много противорчиво за много жени, защото ние сме свикнали да сме в мъжката роля и да правим, правим, правим, правим до счупване. А всъщност от нас се изиска, не да правим да бъдем, ама ако да бъдем есно като идея, но да влезе във всяка клетка на тялото ми. Това е предизвикателството и затова и точно в този челлендж работим точно върху това, как ние да бъдем в единичността на жената, която получава всички дарове. Мисля, че изговори доста неща, надявам се, че ви е било полезно. В мо се намирам в активен период на предлагане на нещата, които правя, лаунчвам The Empowerment Circle, който ще бъде груп Mentorship Conteйнер, първият такъв, който аз организирам на много по-достъпна цена от този на че ако ви е интересно това, което правя, искате да промените перспективата, през която гледате света, искате да стартирате нов бизнес, искате да подредите живота си, искате най-накрая да повярвате в себе си и нещата да започнат да се случват така, както ги искате във вашия живот. Пишете ми, мисля, че мога да ви помогна. Много съм благодарна за всяка една от вас, която слуша тези думи и моят япинг, защото аз буквално япвам, пускам камерата, япам. Сега не знам дали знаете, обаче има една жена Джеси Съмтинг, забравих и фамилията, но стана милионерка, учи жените, т.е. хората, не само жени, но учи хората, как да пуснат камерата и буквално е така, като мен, да говорят, без да спрат, нарича се япинг, като челендже, струва около 300 доллара и първия път, когато първият сикъл на това, което го направи, спечели милиони и няколко долара от последователите, които искат да се научат да извиняме, да япват, да пуснат камерата и просто да говорят. И аз съм забелязвала, че когато аудиторията истински има жажда да ме слуша, каквато е нашата аудитория и среда, тогава и крълото ми се отваря и нещата, които искам да кажа, не трябва да ги планирам, те просто се случват. Така че съм ви благодарна. Много благодарна, че ме слушате всяка поредна седмица. И ако нещо, което съм казала, ви е докоснало, ще се радвам да ми споделите в лично съобщения, в коментар, където намерите за добре. Обичам ви. Желая ви прекрасна седмица.