Как да повярваш на себе си и да се чувстваш свободна

Колко от изборите, които правиш всеки ден, са наистина твои?

А колко от тях са наследени от родители, училище, обществото, партньора ти или страха да не бъдеш различна?

В този епизод говорим за една от най-важните теми по пътя към свободата – суверенитетът.

Разсъждаваме защо толкова много хора живеят по чужди правила, защо се доверяваме повече на външни авторитети, отколкото на собствения си вътрешен глас, и как постепенно губим връзката със себе си.

Ще чуеш още:
• какво означава да бъдеш истински автономен човек;
• защо средата определя много повече живота ти, отколкото знанията;
• как да разпознаеш енергийния резонанс;
• и как да започнеш да живееш от собствената си истина, вместо от очакванията на света.

Това не е разговор срещу обществото.

Това е разговор за смелостта да бъдеш себе си.

Защото свободата не започва, когато светът се промени.

Свободата започва в мига, в който спреш да чакаш разрешение да живееш своя живот.

Линкове:

Татяна Матева - https://www.instagram.com/tatyana.gosh/

Подкастря Огнено Сърце - https://www.instagram.com/fireheartpodcast/

Уебсайтът на Татяна - http://iamfireheart.com/

🔥 Ако този епизод резонира с вас, абонирайте се за подкаста в Spotify, Apple Podcasts или YouTube и го споделете с човек, който има нужда да чуе това днес.

Вашата подкрепа означава много за мен.

Transcript

Copy Transcript Copied

SPEAKER_00 0:11

Здравейте, мили хора и добре дошли отново в подкастът Огнено сърце с мента Тяна Матева, жена в истината и силата си. Днес честно казано, когато се подготвях, мислех се каква да бъде темата днес. Нямах нещо, което първоначално да искам да е нещо от случилото се край мен, но всъщност се оказа, че има нещо, което е много актуално, и то до някаква степен ще обобщи някои от нещата, за които съм говорила до сега. А именно днес искам да ви говоря за суверенната жена, за автономната жена, за суверенния човек и какво всъщност означава това, защото често този термин се използва в нашото общество, в нашото пространство. И не съм сигурна дали всъщност хората си дават сметка, какво същност означава това. И аз вярвам, и затова исках много да говоря по тази тема, че всъщност всеки човек е изключително едно изключително суверено същество, което означава едно напълно завършено същество. Едно същество, което няма нужда от нищо, нищо външно. Като естествено, естествено, че имаме нужда от храна, вода, въздух. Но това, което се е превърнало в норма поколение и поколение, аз не знам, кога точно се е слушало това, тоя огромен кондишенинг, е, че хората не са автономни, хората, всъщност, 99% от масата от хората са водени от 1% от хората. Те диктуват науката, те диктуват политиката, економиката, общо взето, системата, в която живеем. И честно казано, аз много много си мисля за темата за автономността и колко за сувереността, и колко трудно е всъщност едно е да вярваш в нея. Съвсем друго нещо едея да го живееш това нещо, и сега в умоми веднага изниква това една огромна, огромна въпросителна. И то беше нещо за един човек, който поема своята автономност в своце, мисля, че беше един случай за един американец в щатите, в който му откриват ако не се лъжа рак на белите дробове, и той вместо и му казва, че има много малко време живот, и той обаче е бил с гръцки происход и вместо да се паникоса и да почне налик да прави всичките живото спасяващи процедури, всъщност се мести обратно в Гърция, започва да се отглежда сам зеленчуци, да се къпе в морето всеки ден, да пие местна вода, и буквално година по-късно вече няма никакви следи от рак в него. И защо ви го казвам всичко това, защото всъщност живеем в общество, в което постоянно работим върху себе си, постоянно правим нещо, за да обогатим, за да разширим, за да опознаем себе си. Обаче стоим в същата среда, не променяме средата си. Обградени сме с хора, които живеят на автопилот в по-голямата част от живота ни. И всъщност колкото и да се разширяваме, колкото и да мечтаем, ако не си позволяваме да наскочим рамките на нормата, много малко хора истински ще променят живота си. Истинското вдъхновение и активация, идва, когато виждаме хора, които го живеят, това нещо, които се активират буквално действат. Когато усетят, че е време за промяна, действат, не го обмислят, не премерват ползите и загубите, а просто действат, защото това означава да се жив. И всъщност сувереният човек е човек, който има вътрешен авторитет, който знае как да се справи с живота и няма нужда от нищо, от никой друг външен. Затова и когато си мислех така вече се настроивах за темата за подкаста буквално преди малко, си мислех толкова огромен кандишанинг има за романтичната любов върху жените. Някакси върху мъжете го няма този кандишанинг и затова има и толкова. Честно казано, смятам, че има голям проблем и голямо разминаване между това, какво жените търсят в любовта и какво мъжете търсят в любовта въобще като нужди и като предлагане, и смятам, че има един огромен къндишнинг върху жените да си намерят закрилника, пристана, сигурността. Обаче и аз като нали, да не си помислите, като един огромен съскрайбър на любовта, за тези, които ме познавате, може да се чували от мен как преди години, като си отворях дневниците, само за това пишех за любов, любов, любов, дори имах една приятелка от друг град, с която си пишехме писма като ученички, и само си пишехме за гачата и любов. Това бяха темите в писмата, които си пишехме. Имейлите след това. И осъзнавам един огромен къндишънинг, който има върху нас, принце, още зали всички предавания, филмчета, които гледат жените за принцесата, как винаги идва принца. И това до някаква степен отнема автономността на жените, и смятам, че мъжете са малко по-автономни от нас. Такъв е кандишенинга, който те имат, и като един човек, който постоянно търси истината, истината за себе си, не обективната истина, субективната истина. Аз винаги говоря за субективната истина. Защото тя е истината, която резонира отвътре в тялото ми. А не обществено приедата. Чутя има много лица. И. И си мислех за това, как. Как жените могат да бъдат автономни. Колко много безбройно много жени живеят с отврателни мъже. Отратителни мъже и ги търпят. Защото така трябва, защото такова обществото. Колко много хора има, които отиват при някои доктори и той им казва, че има три месеца живот и те буквално за три месеца умират. Аз не вярвам, че това е просто статистика. Аз вярвам, че човек приеме ли нещо за истина, то се случва. Въпросът е, че автономният, суверенният човек всъщност се само програмира. За истината, истината, която му служи, не е истината, която е продукт на някаква си там статистика на някакви си хора. Вашата истина. Колко сила и кораж се иска за една жена да вземе напълно живота си своя и да разбере, че всичко, което се докосне е нейна отговорност, че тя никога не е жертва. Че винаги има силата да промени целия си живот на 180 градуса. И също съм колкото инспирирана, толкова и гневна. Гневна, защото ми се щем да виждам повече промяна в този свят. Повече истина, повече истина не като. И като истина е лъжа, но и като повече, естествено страната на истината и светлината е повече хората да живеят, да спрат да съскраиват на масовката, да се скраиват на рецептата за добър живот, която е пълен, тотален блушит. Тотален. И да спрем. Да спреем да вярваме на всеки друг отвътре в нас, ако това не резонира. И точно затова и правих пост през тази седмица, говорейки за резонанса. Резонанса е нещо, което е енергийния резонанс, вибрационния резонанс, е нещо, което е изключително важно за нас хората. Но замислете се, колко хора говорят на вас за това. Постоянно само се говори за знания, знания, знания, знания, знания, обучение, обучение, обчение. Но енергийният резонанс всъщност е нещо, което, както за интуицията, за която съм ви говорила преди това, това е нещо, което е като клик, отклик вътре в нас. Когато един човек има нещо, което е за нас, има отклик. Другото всичко е насилване върху нас. И затова си мисля и колко много важно е за хората на новото време, за децата на новото време да спрем, да правим нещата, които не ни харесват. Колко пъти в живота си съм общувала с някакви хора. Защото съм се чувствала длъжна. Ама грам не мисля, че вас тях толкова съм изкучни. И колко вдохновяващо се чувствам, когато общувам с един човек, с който имам тотален енергиен резонанс. Откликват се душите, искаме да се забавляваме, искаме да се разчиряваме, искаме да пъкостим. Колко малко от нас всъщност запазват истинска тази ценна детска същност. Колко сме обвинявани, когато сме невъзпитани всъщност понякога точно тази наша всъщност ни прави свободни. Колкото по-възпитани културни и смирени ставаме толкова по-манипулируели сме толкова повече, пренебрегваме своята истина, своят резонанс, своите вътрешни отклици и на мен ми се ще, на мен ми сеще, адски много ми се ще, да ви спирирам с всичко, което правя. Да се усмелявате. Да усмелявате, да казвате буквално факл на цялата система. На всяко нещо, което не ви хареса. Отивате на докторите, ви казват нещо, което не резонира за вас. Не го приемайте застина, спрете да приемате, че някакъв в бяла престилка ви е казал някаква диагноза, че това е истината. Ако не резонира във не е истината. Но не ние сме свикнали да бъдем послушни овце. Които дават силата на един авторитет. Само защото той е научил някаква статистика. И защото вие имате симптом АБ и Ц, и колко много случаи има, в които жени са диагностицирани с ендометриосис, болемия, и какви ли не болести. Автоимуни заболявания всякакви и нелечими. И колко много жени също са диагностицирани, че не могат да имат деца и буквално след няколко месеца, след като те се отказват от да със скрайбват, да вярват на този бушет. Целият живот се преобръща, когато взимат ръце живота си в своя ръце, когато разберат, че какво приемат вътре като храна в себе си е изключително важно. Като храна за сътивата, т.е. средата, в която живеем, това са нещата, които ни определят, не колко знания, може да сме най-образованите, да сме прочели всички книги по биология, психология, физика и всички тези неща. Ако живеем в отровна среда, нищо ядем отровна храна, защото няма как да живеем в отровна среда. И какво имам предвид под отровна среда? Имам предвид среда, в която хората край вас, най-близките хора край вас, нямате доверие в тях, трябва да лицемерничите пред тях, трябва да се криете. И вие си мислите, ами аз, нали, си имам някакви други хора. Не, ако тези хора са близко до вас и вие обменяте енергия с тях, вие дори да не говорите с тях, обменете буквално. Аурите ви се пресичате и отделяте и вашата вибрация се смесва с тяхната. Няма как да сте до предавате сигнал. И той да не се смеси с сигнала на другото същество живеете. Така че токсичната среда е всяка среда, в която няма резонанс. И ми е много интересно, така като ме слушате, ми е много интересно да ми пишете в коментарите разбирате ли за какво говоря в този резонанс? Защото резонанса, когато някой нещо ви каже, и знаете, че това е истина. Просто го приемате и едно да, едно вътрешно клик. Така го преживявам ас моето тяло. И се чудя, вие дали преживявате така резонанса във вашите тела. Дали осъзнавате какво е това резонанса? Защото той вярвам дава. Автономност, той е като нещо като симптом на нашата сила, на нашия кораж, на нашата автономност. Всяко нещо, което, например, скоро прочетох нещо от някакъв много мъдър човек. А, и всъщност, ето много добър пример мога да ви дам. Понякога, когато чета неща от Петър Дънов, изобщо не ми резонират. И те не ми резонират не защото са грешни, защото най-вероятно енергията, хората, обществото, за които той го е писал, във времето, в което е той е писал, са били в резонанс. Но сега живеем в други времена. Във времена, в които имаме достъп до толкова много, да пътуваме до различни земи, да се срещаме с уникални хора, които са много близки до нашата душа, до нашата натура. И всъщност имаме изключително голямо богатство в момента. И много от нещата на Петър Дънов не ми разомнира, смятам, че те са били за времето, в което той е живял. И също така, докато преди е било много важно всеки човек да има учител гуру, който да го учи, да попита на светлината. Take me from darkness to light. Това пеед в мантрите на хиндуязика, на санскрит. И има една песен с камеза в главата Омнамо Гуру Дефнамо. И нали, преклонението пред гуруто, пред учителя. И вярвам, колкото аз съм имала много учители гората. Дори имах... бях в Индия първия път, когато за първи път очидох през 2014 година в Индия. Моята учителка Ама, която е една от малкото жени гората в Индия, в Южна Индия в Керала, живее в Ашрам, което се казва Амрита Пури и пътува по целия свят също така. Тя ми даде мантра, лична моя мантра, която да си повторям за пречистване. Така послед това срещнах един пък друг гуру Гуруджи. Той ми даде духовното име Анахата, което означава сърдечна чакра. И вижте какво, нали, той мисля, че ми го даде това и 2019, 7 години по-късно, Анахата. Крещава подкаста си Огнено сърце. Наистина, сърцето за мен е много, много активен, силен орган, и. И не знам дали ако ме следвате в Инстаграм, може да сте видели, че точно бях публикувала при тези дни, че ние сменяме своята чистота. Не през ума си, а през сърцето. Т.е. през тялото, защото сърцето изтласка кръвта, свързва цялото тяло да се превърне от мисъл в резонанс в ембодимент. И да мисълта ми беше, че ако преди е било нужно за невежите ученици да имат гуру, който да им обяснява, причи и уроци как да живее живота си, смятам, че сега това не е нужно. Затова и за жалост някакси така е направил Бог нещата, че много гуровци бяха компрометирани с неща, които не са много окей с техните ученици, и затова това е така, за да може всъщност човека да осъзнае. И това е масово явление. Замислете в България, как всички политици, които уж са над нас, избираме си ги да ни водят, да ни управляват. Представете ли си. Затова и тази система с управлението ще се струти. Аз истински вярвам, че не знам дали ще е в моя живот, но със сигурност всички системи ще се струтят: финансови, политически, економически, здравни, всичко. Всичко ще се стручи, защото е базирано на авторитети. Това време на авторитетите свърши. Казвам ви го наистина много, много ясно с цялото съзнание, докато Да, може да има остатъци в поколението на родителите ви в нашото, но виждам все по-ясно 20 плюс, между 20 и 25 годишните, дори всъщност, между 18 и 25 годишните родени млади хора с отворени съзнания, те осъзнават за дни неща, които аз съм осъзнавала за години. И се радвам толкова много за тях. Толкова са мъдри, толкова са отворени. И е нужно ние, особено тези от вас, които са майки, да оставим децата да следват истинския си натурален порив, да спрем да ги оковаваме в тези изключително тъпи училища, в които се учат тъпи предмети, които малко съм край на днес, ама вярвам, че ще ме разберете, учим неща, които подява лите, на кое му трябва тези неща в живота, ако въобще няма интерес към тези предмети, за обща култура да се стресираш да ходиш на изпити, на кого му е нужно обща култура? Ако всъщност загубва най-ценното нещо в себе си, натуралния си полив към това, което се е родил да прави човек. Чока, особено жените са. Ние сме толкова дейни всъщност, и винаги ще си намерим нашото си нещо. Пак ще ви разкажа. Просто децата, тази стигма, че децата трябва да ги учиш, защото те иначе. Не напротив, децата сами ще си търсят това, за което искат да се научат и да освоят, защото няма едно такова дълбоко вярване, че сега на детето трябва да му предоставиш 500 хоббите и то вече да оцее, което на него му харесва. Повярвайте ми, душата има своя път и това, с което тя е дошла, няма начин да не го срещне, няма начин да не го намери. Наистина, ако ще и да пропуснете да я заведете на пиано, ако дъщеряви и се е дошла с мисия да създава музика, няма начин това да не стигне до нея в много ранните години, дори. Аз, например, още от малка, обичах да уча куклите си. И по същия начин и сега истински с цялото сърце, коп нея, да споделям всичко, което знам, с жените край мен, винаги, винаги, винаги съм била фен на равнопоставенето на това, да третираме хората като възрастни и големи същества. Като много пъти, особено когато водех ретрите, това ми е за жалост ми е изигравало лоша шега, защото всъщност хората, които ако не си авторитарен страх, много често не те респектират, защото не са дорасли. Затова респектира само хората, които са с строги стряхи, и още от първата среща показват кой е шефа. И сообщо да не ми резонира това, но изобщо да не ми резонира, защото смятам, че всеки човек е автономен, всеки човек на 18 плюс е достатъчно зрял. И нека всички да подхождаме с любопитство към хората. И особено за младите, те сами си идват с тази сила и желание да не бъдат част от системата и от масовката. Но като майки е много полезно да ги подкрепяме в това. Всъщност да търсят своя път, без да се губят в това, скоро си говорех с майка ми, която е училка и тук ми е сега на гости, как тя, нали, има различни ученички и някои, повечето ученички следват модата и са още 6-седми клас, с огромните гарванови ногти. Ох, толкова ми е противно това нещо. Съжалявам, ако сте ми слушателка и сте с такива ногти, обаче всички те им безумни моди, да се дават худи пари за ноктяци. Страшно ми е грозно това нещо не ми е никак човешко. Същност автономността, мекара точно това, ние цялата тази олепък ми беше странна, тази култура. Аз тогава още живее в Германия, когато всички тя продължава и до неншен. Когато всички жени си мияха косите на фризор, место във къщи. Аз си мия косата всеки ден да ходя на фризор. Тъчно, между другото, това е една тук скобичка отварям. Смятам, че много жени ми казват, е много млада изглеждаш. Смятам, че една от тайните ми е, че точно си мия главата. Изчиствам се, хидратирам с вода. Хидратацията всъщност идва от хидрата от водата. Че си мия главата, косата всеки ден. Много рядко неямия. Имаме огромен кендишенинг за това за някакви такива бюти зависимости. И дори бях, когато живеях в България преди години и дори бях чула, че е изключително неестетично за малко дете да видим неналокирани ногти на майката е. Показвам тук на видеото, което гледа нали моите нелакирани ногти. Също са леко дълги, но не са пластмасови. Или там гело или в какво е там. И защо бе хора, не може ли да инвестираме тези пари в някакво преживяване, в някакво разширение. Не, че съм огромен фен на дрехите, на модата, обожавам материите, обожавам да събирам рокли, красиви поли от цял свят, бижута. Всяки тези накити, които някакси са нещо, което можеш да свалиш и сложиш. Ама всичко, което е перманентно се едно чи не си достатъчен. Не ми резонира. Не ми сърдете, ако на вас ви резонира и не се кефите, че го казвам. Много ми резонира естествеността. Резонираме и да устаряваме. Неприкрито, естено, естествено поддръжката това да си мия косата. Смятам, че е много по-подръждащо да си мия косата всеки ден, отколкото да ходя на процедури. Може би не сте съгласни. И така, суверенитета започва с тази автономност, да намерим тази сила, този център в себе си и да бъдем едно човешко същество, което. Мисля, че наистина влизаме в времена. Чуватеме много често да говоря за новото време, и искам да ви кажа нещо, което към финала на този подкаст сме преди време. Прочетох една книга, която се казва The Lost Lands, изгубените земи, Лемурия, Атлантис и Авалон. И много ме впечатлиха лемурците. Аз мятам, че съм определено от Лемурия. Лемурците са били първите обитатели на планетата Земя. Те са били гиганти. Били са с прозрачна кожа, виждали са се тези чакри, за които учим в йогата, и не са имали език, били са телепатични същества, т.е. те не са познавали лъжата. Всичко, което мислиш, е можело да бъде прочетено от другия човек. И след това, при различни катаклизми на земята, ай също по тяхното време са живеели драконите. Ако се интересувате от тази книга, пишете ми, ще ви е изпратя като скриншот да си я намерите. По тяхното време са съществували и драконите. Затова те са съответствали на размера на тези хора да се возят на този дракон. И след това, при катаклизмите, които се случват през тяхните времена, когато се ражда злото, и водата бъде земята е залята от вода, те се метафоризират в морфоризират, така се казва, превръщат се в китове и делфини. Затова и те са бозайници, защото всъщност са бивши човеци. Много се свързвам с тези същества. Леморците може да прочетете за тях. И смятам, че прозрачната ми кожа е някакъв остатък от тези прадеди. Сега пък физато, където живея, казват, че са останките на Атлантис. Аз не се свързвам толкова много с Атлантис. Но колко е готино да четем за мистични същества, да използваме фантазията си, за да се свързваме с различни светове, които са различни от нашия привидно нормален обикновен свят. Защото през фантазията си пък можем да манифестираме живота, който искаме да си представяме възможното невъзможно. А т.е. да си представяме невъзможното да стане възможно, и въобще не невъзможното ми нещо, което го няма, да си го представим човествува. Което се е случило с много хора в времената. Всяка зависимост към някакъв авторитет, дори ако щета и вашата половинка, прави човешкото същество не е автономно. И вярвам, че това е някакъв програминг, и много ми се ще да го осъзнаем, това нещо и да, да живеем всъщност, аз съм зада живеем в партньорски отношения, да има деца, да има любов. Но в същото време хората да запазят своя суверенитет и да следват пътя на мисията, с която са дошли: пътя на развитие на душата си. Защото смятам, че много хора предават пътя си за партньорски отношения. Не, че е фатално, защото имаме, живеем много животи, и ще имаме възможност отново да вземем друго решение. Но. В суверенитета се крие една огромна сила. Много хора говоря за суверени държави. Първата, че е суверенната държава. Това е поне нещо прието. Оставям ви с този въпрос. И до другия понеделник саловки.