Как да спреш да търсиш спасители в другите

Новото време изисква нови хора и нови решения. 

В този много личен епизод споделям най-големите прозрения, които се родиха след няколко дни на дълбока работа с жени в Ибиса.

Говорим за крайностите като естествен път към баланса, за силата на самотата, за опасността да превръщаме другите в авторитети и защо новото време изисква да си върнем собствената сила.

Това е разговор за смелостта да следваш мисията си, дори когато означава да напуснеш сигурното. За избора да живееш в истината си, вместо в очакванията на света.

Ако усещаш, че животът те подготвя за следващото ти ниво, този епизод е за теб.

🔥 Ако този епизод резонира с вас, абонирайте се за подкаста в Spotify, Apple Podcasts или YouTube и го споделете с човек, който има нужда да чуе това днес.

Вашата подкрепа означава много за мен.

Татяна Матева - https://www.instagram.com/tatyana.gosh/

Подкастря Огнено Сърце - https://www.instagram.com/fireheartpodcast/

Уебсайтът на Татяна - http://iamfireheart.com/

Transcript

Copy Transcript Copied

SPEAKER_00 0:11

Здравейте, мили хора! Аз съм Тетяна Матева, а това е подкастът Огнен на сърце, жена в истината и силата си. Днес се завърщам при вас буквално часове, след като приключи нашия ретрит с Александра Огафари тук в Ибиза, където аз живея, но повечето от вас сигурно вече знаят, и бързам преди да се е размило, преди някакси живота да ме е грабнал, да излезе това, което има да е излиза от мен като впечатления, като наблюдения общо взето всичко това, което научих и почувствах и съм сигурна, че те още неща ще излизат и те първа ще ви споделям, но ми се ще, както знаете, всъщност, може би с това е хубаво да започна, вие знаете, че аз обичам непланирано да споделям, за да няма толкова много его и ум, да има повече спонтанност и сърце, да излиза нефилтрирано знанието и мъдрост, впечатленията, които вярвам, че биха ви били полезни и на вас и искам да споделя с по-голямата аудитория. Едно от нещата, които исках да ви споделя, буквално, както казах, приключихме днес 25 юни, буквално преди няколко часа в един часа сега е 5 и почти 6 часа преди 5 часа приключихме ретрита. И едно от нещата, които много ме вълнуват и исках да споделя, е. Всъщност няколко са нещата, но първо, исках да кажа нещо друго, но сега идва едно такова, искат то да вземе повече пространство, и затова ще го споделя първо това. То е свързано с това, което казах по-рано, как, нали, споделям преди да е филтрирано, и той има две лица това нещо, аз като цяло много се свързвам с това по-малко да обмисляме нещата и повече да говорим през сърцето си и да има една спонтанност и искреност и е честност и автентичност в начина по който се изразяваме, но също така съм установила, че това е въпрос на практика и на тренинг. Защото понякога, когато съм искала да го произведа така, споделянето си, не се е получавала в началото, имаше един такъв хаос в мислите ми, неподреденост и се губей в това какво искам да кажа. Така че, може би е някакъв, както казах, тренинг, баланс, това да бъда спонтанна, неподправена, честна, истинска. И в същото време да го тренирам това умение като все повече. Все повече по-често го правя и си давам свободата от това да се превърне като един начин на говорене и той самия по себе си да се рафинира и да стане по-подреден. И може би това ме навежда на следващото нещо, което искам да ви споделя, някак си това, което всъщност започнах да го споделя, може би ще той е по-нататъка в епизода. Много едно от нещата, които изследвахме и си говорихме много в този ретрит за крайностите, и така, когато искаме да научим нещо, често изпадаме в крайности, ако сме били да кажем, прекалено затворени, и изведнъж толкова сме експлодирали, че сме започнали да ставаме без церемонии, да е на всяка цена да казваме това, което идваме да казваме, то е другата края е от другата страна на махалото, нали, но исках някакси да го нормализирам, да нормализирам крайностите, защото, когато изследваме хубавата среда, центъра някакси, ако се замислите, ако ние сме едно махао, махалото не отива цък и ще се залепи в центъра, е нормално да изследва вариациите, т.е. за мен разтежа и пътят ни и израстването ни е нормално да премине през едно катушкане, нали, изследване, буквално точно, но ми резонира думата, да изследваме, да изследваме начина ни на изразяване, това кои сме ние и да не се страхуваме, че ще бъдем порецани, че сме крайни, защото когато крайността е осъзната, че смисъл, аз търся центъра обаче изследвам всъщност как да знам, кое е центъра, като не знам къде е края. Нали, смисъл трябва да опозная А и Б, за да се намеря между А и Б или А и Це, за да бъда Б. И затова е много важно да опознаваме себе си и света и да не се страхуваме. Да не си мислим, че директно ще попаднем в идеалната златна среда. Всичко е въпрос на практика, въпрос на опит, въпрос на проба грешка. Така че не се страхувайте да бъдете човеци, да грешите, да изследвате крайностите, дори да бъдете порицания от обществото, дори. Хубаво е човек да изследва, да бъде изследовател, да знае къде са лимитите, и да си избере неговия си център. Защото смятам, че хората, които търсят да бъдат перфектни още от самото начало, всъщност не познават добре истински живота, защото в една такава перфектна, може би орязана версия, която може да изглежда и да е удобна на другите, да изглежда добре и да е удобна на другите. Обаче за да усетим центъра, за да усетим, за да изберем центъра, е добре да знаем с пред собственото си тяло да сме преживели какви са крайностите, какви са про и контра нещата. Затова ви подкрепям да бъдете хора, и да не се страхувате да се учите, да не се страхувате да пробвате. Да, може да не е приятно, когато сме в крайност за оконите, понякога и за нас самите, често всъщност за нас самите, особено ако бъдем порецани от хората. Но всъщност в това се крие истинската опитност, истинската мъдрост, защото знаем, преживели сме с собствените си кости и кожа. Чувството, кога сме били там, кога са на средата и кога сме на другия край, другото нещо, което искам да изподелям, дори сега, докато говоря, той някак си се ражда само и изпитвам лекоболи. И се давам сметка колко е важно. Сега, когато говоря, чувам огромна умора. И давам се сметка, че съм се изтощила да говоря. През последните няколко дни, което е нормално, но нали колко дни прекарахме заедно с жените, които бяха при нас. И затова всъщност с тази цел започнам да записвам този епизод, той да бъде като една покана за вас да се отделяте, да прекарвате време сами, да си позволявате да чуете собствения си глас, да не се страхувате от самотата, защото когато по някакъв начин, когато сме в трансформация в преходен период, когато се променяме, много често живота ни предоставя тази възможност да сме сами, и понякога ние ние много страшно и бързаме да си срещнем новото гадже, новото възможност, новото пътешествие, мисията, обаче всъщност в самотата, в състоянието сам се крие много мъдрост. В часовете, които съм прекарала сама, ходяйки, имайки пространство да слушам себе си съм сваляла най-яките даунлои, мисли такива, нали, наричам даунлоди, които са били много голяма мъдрост и които нямала как да се родят, ако постоянно съм с хора и постоянно търся следващото нещо, а за това няка някак си нормализираме. Може понякога някоя жена, ако прекарва време сама и някой да я нарече куковица, това ми дойде сега като мисъл, и да го нормализираме това нещо малко повече, защото всъщност повече жени да си позволяват да прекарват, да си правят такива соло ретрити, в които отиват един ден на плаш сами, или пък на спа или на разходка в гората покрай плажа. Общо взето да прекарваме това време сами, за да опознаваме себе си, да имаме времена да се изчистим от чуждите идеи, мисли и желания. И да чуем гласа на душата си, да наистина да бъдем свързани с себе си. И смятам, че това е изключително важно, и много малко хора говоря за това и всички търсим сродните души, солсистърс, приятелства, и това е разкошно, толкова много го обичам и толкова много ме зарежда. Обаче е специално за мен лично, съответно, това може да не е ваша истина. Моля ви, не го приемайте като зачиста монета, но за мен. Това, което съм открила, е, че е много важно да прекарвам време сама със себе си, да се изчистя от хората, и на този ретрит някакси, понеже искахме, освен терапевтичната и от моя страна, подсилващата програма, която имахме за жените, да съчетаем и хорени по много красиви плажве по моите любими мистенца, и някак си нямаше много време в този ретрит, аз самата да се отделя и да почувствам себе си, и това обясних, разказах на жените, че някакси влязох с едно намерение, обаче толкова и то моето намерение беше точно да преживея хората, да се слея с тях. И точно така се получи, и се давам сметка, то винаги е било така във всички ретрити. И си давам сметка, че излизайки от ретрита, или дори последния ден, защото последния ден имахме сутринта, нямахме програма и имах време да се наспия и малко, да се върна в собствената си аура, и си давам сметка, че. някакси как пак ми се изпусна нещо, след едно някак си бях си невъзнамерила нещо и то се случва без аз да мога да го контролирам и осъзнато някакси малко да го забавя. И не че съжалявам и се, че беше много хубав ретрит, обаче още веднъж точно това ми напомни, колко е важно. Колко е важно да. Не искам да се да изпусна нещо от групата и, че искам да присъствам и да се свържа с всяка жена максимално, пък нали за 5-6 дни, за които бяхме заедно с жените, това съвсем не е достатъчно. Но много също важно ми и много пълноценна. Ставам по-пълноценна като ментор и като мотиватор, като лектор, когато имам време да малко да осъзная, какво се случва, да се отделя като хеликоптер от площадката, за да мога да я огледам от всичките изстрани и тогава отново да се слея. Затова ви го напомням това нещо и за вас. И другото нещо, което ми е много прясно от самия ретрит и искам да ви го напомня, е. Да. Това е, нали, аз постоянно го говоря в моя Instagram, защото това ми е темата на живота, да спрем да търсим авторитета извън нас. Ма наистина да спрем. Това, много е гочено да бъдем вдъхновени от хора, които са по-напред с материала от нас, във всяка сфера на живота ни, но те да служат като вдъхновения, защото когато им поставим някой като авторитет на пьестал над нас, неизменно ние ставаме по-малки и аз това съм го преживявала толкова много пъти през живота си. Възхищението да прелея в авторитет към някой човек, и видиш ли той колко е уникален и надарен, и успял и мъдър, и всичките неща, и аз там съм някаква междутурка. Вупълно това ми е било преживява и доняка си. В сравнението аз се смалявам. И затова искам да ви поканя новото време, в което идва с ерата на Водолея, и въобще с промяната на кодовете на тази земя, буквално на чистотата на шумановия резонанс, на чистотите, които изучва планетата Земя като едно небесно тяло и майка, се променя начина, по който хората възприемат себе си, и докато преди хората от ерата, от която излизаме, те има ли нужда, тъй като са били много неуверени, много войни, много неща, много бедност, са има ли нужда някой да ги поведе и да ги спаси? Многото време подсказва, че единствения, който може да спаси всеки един от нас, сме ние всеки за себе си, аз за мен си и за себе си. И просто това насякъде затова рухват доверието във всички организации, във всички в политиците, България специално ето отново се разочарова, видях, че ще бъде скоро сега на 27-я протест срещу Румен Радев. Времето на авторитетите спасители свърши хора. Ако не сте го разбрали, ще го разберете рано или късно, защото ще бъдете разочаровани отново и отново и отново. Докато разберете, че няма спасители, няма хора, които са над вас, времето, което идва сега, и затова, може би, то все е някакси натурално, затова имаме толкова много достъп до AI, нисякакви средства, които да подсилят нашата човешка, всеки един от нас човешка сила, да влезем категорично и недвусмислено смисъл, без да има колебания с цялото ни сърце в нашата сила, в вярването в кои сме и защо сме дошли, ако не сте го открили, търсете го, търсете го, търсете го аз нали, на края на ретрита съвсем бе го имаше време да засегнем ген ключовете, но това е нещо, което е първото нещо, с което започвам с определен клиент, с който работя, защото въпреки че дори и ген ключовете вече е устаряла парадигма, защото е създадено преди не знам колко години, може да кажем, 10 години, свалена от не създадена, свалена от уникалния тречерт род, което постоянно продължава да я действа, но мисълта ми е, че е добра стартова позиция и е много важно. И другото нещо, което осъзнавам през историите на хората, с които работя, е колко е важно понякога на човешко ниво статуса и благите, които имаме в материален план и в его плана, за признание, слава и така нататък са цената, която трябва да платим, да ги опуснем, да рискуваме за да свалим и удохотворим мъдростта и знанието, от които свете има нужда в новото време, в които живеем и осъзнах, като когато съм била по-млада, съм завиждала на хората с, да кажем, с заможни семейства, а сега осъзнавам, че това по някакъв начин на хората, които имат какво да губят, ако се откажат от начина, по който, например, тяхното семейство функционира, имат могат да загубят, нали, на привиден план естествено, защото всъщност ние никога нищо не губим, което е наше, но на привиден план да загубят статуса, който имат, ако преследват новите идеали, свалят новото знание и цели и някакси се дадох сметка, че на всички не им е лесно, защото следването на новите идеали на новото време изисква отказване от старото, и понякога, когато старото ти дава много големия облаги, е по-трудно да го пуснеш, защото имаш какво да губиш. И независимо къде се намирате, вие в тази парадигма, дали имате какво да гбите. То, може би затова е и по-лесно човек да смени това, което прави и по-отрано да скочи в нещо по-алтернативно. Алтернативно, нали, според старата идеология, то никак не е альтернативно, е живото спасяващо, ако питате мен, но много по-лесно е човек да бъде в да стъпи в нещо ново, когато в по-ранен етап на живота си, защото не е изградил толкова много, да кажем на 25-30, докато ако на 40-45 сменяш, ако вече си изградил кариера в стил на живот, може да е малко по-предизвикателно, защото сме създали един стил на живот, един статус, който обаче, ако не жертваме, то дори не е жертване повече е рискуване, ако не рискуваме да го загубим с цел да служим на новото и на живота, рискуваме да загубим себе си в едно материално хамстър. В едно материално утане, което нищо няма да ни доведе щастие определено, ще ни кара повече и повече и повече страдания, защото живота е създаден да подкрепя новото. Така функционира живота. Може би аз между другото тук съм си приготвила една книга да си я прочитала отдавна не съм мечела и се ме забравила, но седемте духовни закона на успеха на дипчора. И аз ще ви ги прочитам между другото, първия всичко е възможно, втория, ако искаш да получиш нещо, дай третия, когато правиш избор, това е може би се от нас, това, за което говоря сега, когато правиш избор, променяш бъдещето. Тоест всеки ваш избор сега променя бъдещето. Затова изборът да спра да се фокусирам, например, върху миналото и да избира настоящето и бъдещето е огромна стъпка. Не казвай, не, следвай течението. Т.е. остави се на потока на живота всеки път, когато пожелаеш или поискаш нещо, посяваш семе. М другото, тук да ви отворя една скоба, че та е една много интересна книга, която се казва Love, money money loves money loves you, love money money loves you. И тя точно това жената, която е свалила тази мъдро за парите като същество, като енергия, която е жива. Казва, че всеки път, когато човек пожелая нещо, парите със средство, което казва, оп, сега ще отида пред този човек да му го предоставя това. И като енергия, и тяното се материализира в средствата, които са нужни, но ние спираме тази енергия, която винаги иска да ни подкрепи в нашите пожелания. Когато си казваме, това не е за мен, това не е възможно, нямам възможност, нямам пари. Въобщето енергията се свалян от чистота желание в чистота нямане, и в чистота нямане, има няма не, няма имане. Затова е много важно да осъзнаваме, че желанията ни са семена и те биват посяти единственото, което се иска от нас, а да вярваме. След това радвай се на пътешествието и последния закон е има причина да си тук, и може би с това ще завърши и подкаста, защото смятам, няма хора, казвам вие, толкова съм хем съм изтощена, хем съм. Тулко ми е пълно сърцето, толкова ми е пълно цялото същество, толкова напълнена се чувствам, защото всеки човек, до който имам благословията да се докосна, осознавам колко свещена мисия носи. И аз като проводник, като мечтателя, който укрилява хората, колко ми е скъпоценно всеки един човек да развива своята дарба, своята мисия, своите желания, своите купнежи, осознавам колко специален е всеки човек. И някак си сърцето ми, нали, си казва, вече не мога да дишам от пълнотата на сърцето от тая любов, която изпитвам към човешките същества. И наистина, много викания от цялото сърце и вие да живеете в тази парадигма, защото ако си стъпите в мисията си, т.е. правите нещата, които ви правят щастливи, обичате независимо, че умъща ще ви казвам, а ти няма да имаш толкова пари, имаш ще си промениш статуса, мака ще си изхраниш децата, мака ще си изучиш децата, и всичките тези неща, които повярвайте ми, и живота е направенционира, така че да ви дава всичко, което имате нужда, а не вие да трябва да се ограничавате и да живеете в някакви котики на старото за само и само да имате пари. Това е правя живота безмислен, колко пъти и да ви казвам, слушайки. Осъзнавайки това, когато си отидем един ден от тази земя, няма да вземем нищо от материалните неща, които сме придобили, но ще вземем цялата опитност, която сме придобили и всички емоционални наслагания в тая живост, която е да си жив човек, те не си отиват, душата си ги взима и си ги пренася в следващото превтелесяване в следващия живот, и за това е толкова важно да се опитваме да се освобождаваме от ограниченията си, защото така душата, живота се разширява през нас, Бог преживява себе си през свободата, през това да изразяваме себе си, да бъдем себе си, да бъдем все по-истински и по-истински и по-отворени. И место да стоим в хаоса и бутането и утането на неща, които знаем отдавна, че нямат смисъл, викания да изровите, да търсите и да изровите тази сила във вас, която ще е по-силна от програмирането, че са ви нужни, че ви е нужна сигурност, за да стъпите в новото време. Мисля, че аз съм като водата, като проводник, като вода на новото време с този подкаст за това и много ви моля от цялото сърце, споделяйте на вашите приятели, всичките я мои размисли, те не са случайни, те канализират този поток на живота, който иска да помага на хората да стъпят в новото, в истинското, в мечтаното, в желаното от тях нещо. И когато се докоснати с друг човек, който го живее и служи на това отново, на този път на мечтателя, на човека, който създава живота през пожеланията си, който е осъзнал своята сила. И когато един по един буквално се заразяваме с тази светлина, наистина ще спра двойните рано или късно, защото човек, който е щастлив, няма време за глупости, разберете го. Хората, които се заяждат, които убиват, които причиняват болка, на хора, които са извън коловоза. Колвоза на живота. Това за сега и скоро, в другата седмица, отново ще видим този пъти, когато вече съм храносмелила още повече преживяното и съм натрупала и нови преживявания, защото, както ви казах, тук е биза живота тече с пълна сила. Освен това ми предстоят много няколко, не много, но няколко интервюта като гост подкаст подкаст-гост в други чужди подкасти, едно в Австралия, едно в Лондон, едно с щастите. И също така, вие ако имате някой любим подкаст пък в България, и искате, смятате, че е готин и още е готен да си поговоря с този човек, пишете му, да ме покани или ми пишете, аз да му пиша. Това е за сега от мен изморено, но с пълно сърце викане и вас да го почувствате същото в живота си, или ако го чувствате, да го споделите с мен въчно съобщение. Благодаря ви и до нови срещи.