Как да откриеш смисъла в живота си

Какво ако проблемът никога не е бил в живота ти?

А в мястото, от което го гледаш?

Има една версия на теб, която постоянно се страхува, сравнява, доказва и контролира.

И има друга.

Ами ако има разлика между това, което иска егото… и това, за което копнее душата?

През по-голямата част от живота си се опитваме да бъдем добри хора. Успешни хора. Харесвани хора.

Но рядко си задаваме въпроса:

За какво всъщност съм дошла тук?

В този епизод споделям размисли за смисъла, за болката, за интуицията и за онези моменти, в които животът ни спира, за да ни покаже нова посока.

Може да не се съгласиш с всичко.

Но ако нещо в теб се раздвижи, ако някоя дума остане с теб дълго след края на епизода...

може би душата ти вече знае отговора. ❤️‍🔥

🔥 Ако този епизод резонира с вас, абонирайте се за подкаста в Spotify, Apple Podcasts или YouTube и го споделете с човек, който има нужда да чуе това днес.

Вашата подкрепа означава много за мен.

Татяна Матева - https://www.instagram.com/tatyana.gosh/

Подкастря Огнено Сърце - https://www.instagram.com/fireheartpodcast/

Уебсайтът на Татяна - http://iamfireheart.com/

Transcript

Copy Transcript Copied

SPEAKER_00 0:15

Здравейте, мили хора! Аз съм Татяна Матева, а това е подкастът Огнено сърце. Жена истината и смисъл си. Днес е 9 юни. Вие ще се чуете този епизод на 15 юни, но. Тези от вас, които може би са усетили, са по-сенситивни, 9 юни казва, че е някакъв голям портал, защото Венера се пресича с Юпитер, и това означава, че е ден за манифеста, за силна енергия, за финанси, за любов, общо, дето за всички готини човешки неща. И точно за това ще ви говоря и днес за човешките и душевните неща, за пътя на душата и човешкия път и каква е разликата и всъщност, което ни помага да живеем един живот изпълнен с повече отговори, повече смисъл, и някакси да ни е по-приятно. Първо ще започна с обяснението какво е нашата човешка същност, или егосел, нали, его селф, как се казва, егосъщността ни, която е човешката. Какво същност е егото? Егото е нашата си така, ще го обясня аз е нашата човешка същност, която ни предпазва, за да не умрем, и някак си най-висшата цел е да се да продължи своята същност. Тоест, да имаме деца да оставим нещо след себе си в материален смисъл. И точно за това, когато се идентифицираме с нашата човешка същност, пътят е много линей и пътят е предначертан. Какво означава това? Ами ходим на училище, университет, след това имаме, намираме си работа, женим се, имаме деца, купуваме си първо второ, пето жилище, колкото повече, по-добре, общо, взето, стремим се към материални цели. И също се стремим да ни е много приятно, да имаме много пари, хората да ни обичат пожелание, да сме прияти, обществото да ни харесва, ако сме известни още по-добре, някакси това е човешката материална същност. И въпреки че тя се случва на емоции в перфектния си вариант, всички се стремят към нея. Само, че, тъй като всички се стремят към нея, но тя не е този начин на живот не е реалистичен, а не е това, с което е дошла душата на всеки един от нас. Точно тази его същност създава огромно страдание, защото точно както в училище, ние сме стремежа на системата, която е някак си част от нашата егосъщност. Нкара всички да сме еднакви, да постигаме еднакви цели да се омъжим по едно и също време, всички да сме отличници, за да може да бъдем признати и приети, и когато не се интегрираме добре в тази система, страдаме, а понякога, когато дори сме се интегрирали су добре в тази система, пак страдаме, защото съзнаваме рано или късно, че тези материални неща не са щастието и колкото и много да имаме от тях, ако не сме обърнали внимание на невидимото, не сме щастливи. Това е простата истина. Докато нашата душевна същност не се интересува толкова от материално тя облаги, а се интересува повече от това, какво какви са уроките, които имат да учи тази душа, на някои може те да се изразяват през финансови трудности, през това да на други да имат раздели, загуба на близки хора трудни връзки, да им е трудно да заченат или да имат деца, общо, зато различни човешки сценари, за да може човек да погледне през трудността, през болката, болката е най-лесният начин нашето внимание да бъде насочено към нещо, за да може човек да види нещо урока, който стои под това преживяване. Тоест, когато започнем да гледаме живота през своята душевна същност, ние започваме да виждаме всичко като една опитност и преживявания и т.е. като живот, като едно голямо училище на това да си спомним, кои сме, колко сила имаме, защо сме дошли тук и как да наскочим в себе си и лимитациите, с които умът ни функционира. И аз вярвам, че рано или късно всички се обръщаме към своята душевна същност. Някои хора им трябва много животи да постигнат тотално материално благополучие, за да разберат, че материалното не прави щастието. За други хора не е нужно това, има други портали, но точно през човешките опитности това са порталите, в които откриваме, че наща ние не сме тук само един път. Най-вероятно сме се прераждали много пъти и много опитност, дори казва, че някои деца си спомнят в началото какви са били в предните си животи, или пък също така други хора в регреси, спонтанно в медитация, понякога в сънищата си, което е най-приетото нещо, защото на всички се случва. Хората виждат стари животи, виждат, сънуват неща, които не знаят откъде ги сънуват, и аз вярвам, че това са спомени, някакси подсказки на душата да се върнем към своята душевна същност. Защо е толкова важно, дори бих казала, жизнено важно, а не просто прещявка да се свържем към своята душевна същност, и защо аз мятам, че на всеки човек това му е нужно, защото всъщност, когато човек се свържи със своята душевна същност, означава, че разбира всъщност, че всичките уроци, които е преживял, те всъщност са го учили, са показвали нещо, че във всички неща, във всичките опитности е имало един урок, но ние някак сме забравили да го видим. И аз мога да ви разкажа за моят житейски път, как когато това, което прогледнах, например, когато живеех в Лондони, бях в дълбоко в матрицата, аз живеех в централен Лондон, всички мои приятели бяха успели хора от цял свят. И това, което осъзнах е, че имаше едно непрекъснато ангонення и доказване. На по-скъпото жилище, по-готените мебели, покрасивата почивка, повече пътувания, повече ресторанти, общо, взето всичко винаги се измерваше в това да се харчи повече. И това, което осъзнах докато живеех там, беше, че буквално това, което казвата Хамстърл, да, живота наистина е много по-красив, обаче начините, по които хората, по-голямата част, естествено има много изключения, които си изкарват прехраната, са в едно непрекъснато робство на материалното, в което постоянно са заети, постоянно са напрегнати, постоянно са в срести. След това имат парица да си купят всички тези материални, красиви блага, но те спорно дали са щастливи. Тези, които гледате, може да видите моята красива нова глинана чашка, която направо е като обче. И е много важно ние, когато правим нещо, да осъзнаем дали го правим по програма, защото по този начин изпълняваме определена функция в своята човешка същност, и всъщност се замисляме за по-големия смисъл на душата, какво всъщност е дошла да учи в този живот, какво ни се отдава лесно, какво много ни привлича, обаче поради програмирането, че трябва да работим, че трябва да вадим пари, да общуваме с определени хора, общо, заето, всичкия този кендишенинг не ни дава свобода да изразим тази своя истинска духовна същност. И, например, при мен тази духовна същност се отвори, когато преживявах, имах гаджи, което замина за Австралия 2 и 12 година, мисля, че преди 14 години, и тогава аз практикувах много йога и оставах много затворена със себе си, защото някак си нямах желание да излизам да се срещам с нови хора. Имах желание само да поддържам, ходих на фитнес, да поддържам формата си. И някак си, когато останах много време дълбоко със себе си, и тогава прочетох и също книгата The Power of Now, която ми помогна да осъзная, че умът ми, който постоянно его селфа ми, който постоянно е къндишън, да критикува, да се състезава, да търси валидация. Че това не съм аз и да разгранича силата на настоящието на е-картоле, ми помогна точно да разгранича този постоянен диалог, който се случва в главата ми от моята истинска същност, всъщност, това е в последствие, сега знам, че това е душевната ми същност, наблюдателя вътре в мен, който е безпристрастен, в който всъщност няма добро и зло. Всъщност, доброто и злото, всички тези неща са човешки човешко измерение. На душевен план, това е едно от основните разграничаващи неща, там има само уроци и понякога урока, за да бъде научен, влизаме в някаква своя вилън версия, насилствена версия. И тъй като в душевната ни същност, това може да е малко вече да пушне лимита ви навярвания, но в нашата душевна същност ние нямаме край, безкрайна е душата. Точно затова наистина е един живот, както някои хора казват, не разбирайки също какво казват, но наистина душата има един живот и то е безкрайно и няма смърт. А всъщност, когато умираме, буквално сменяме формата си, отиваме в друго измерение, придобиваме друг вид, т.е. това човешко тяло го напускаме. И скоро бяхме една много интересна конференция, в която панела беше за смъртта и питаха най-различни хора. И едно от нещата, които една жена каза, която три месеца е била в клинична кома, тя каза точно това, което и аз вярвам. Тя каза, че няма всъщност смърт всичко е живот. Буквално е минаването през един портал и изведнъж някакси това физическото тяло остава тук, натворява планетата земя, обаче духа, есенцията ни, се остава същата. И точно в този момент е много важно да разберем, че тъй като в нашата човешка егосъщност се фокусираме само и нон-стоп в човешките победи, в човешките постижения, земна любов, жилища, къщи, успех в работа и всички тези неща, и те са прекрасни и аз също ги желая. Но когато се фокусираме единствено и само върху тях, ние забравяме своята душевна същност, а всъщност душата нейният път, нейното това, което я прави интересно, да се слива във всичко, което е, и да се разграничава от източника си Бог, от създателя, това е разширение на съзнанието на тази душа, на това, какво е видяла и какво е преживяла. И затова е много полезно за нас да се свържем със своята душевна същност и да разберем, че докато в гроба, в другата страна, след смърта, ние не можем да си вземем всичките материални блага, защото буквално отиваме в друго измерение. Ние си взимаме опитността и когато се прородим, ние забравяме отново, докато не си я спомним. Така бих ви препоръчала, ако не сте сигурни за предните си животи или пък за опитността, която учите тук, отидете на регресия или просто попитайте Бог в медитация, но аз вярвам с цялото си сърце, че нашата душевна същност, всъщност, за да влезем в нея, това помага на връзката ни с Бог, но не този Бог от религията, който всъщност е презхоен от религията като средство за манипулация и страх на хората. А Бог, този създателя, който е в мен, в Теб всички нас. И този Бог, той всъщност. Сети съм аз и всичко, което Той притежава като качества, ние като частици от него се притезваме абсолютно същите качества. Тоест, ние сме създателите на този живот. И понякога хората се вайкат и се чухкат, защото толкова им е трудно в този живот, а казва, че в друго измерение буквално ние се избираме да дойдем да се преродим тук, за да получим някаква опитност и след това се сливаме с създателя и след това отново се връщаме. И така до безкрая. И ако това е така, тогава от какво се страхуваме. Тогава защо постоянно се вкопчваме в материалното, когато то е толкова преходно. Всичко материално е преходно. Всичко нематериално остава. То се запечатва в акаша. Това са записите на всичко, което е било и което ще бъде, то е записано в невидимите файлове, в файлове на създателя, в съзнанието на създателя. И аз вярвам цялото сърце, че Бог е като един от компютър, като една голяма мощна машина, която буквално като компютър, който той няма такова нещо като съдба, и каквото и аз да избирам, щел съм да мина по този път. Не. Буквално е като констан фидбак луп. Т.е. Вижда как праща ни някакъв стимул, например болест, вижда как ние реагираме, какво се случва с нас и съответно променя цялото на това, как ние реагираме, се променя цялата картина и така до безкрая. Независимо, че умираме, после пак се прераждаме. И всъщност има много хора, в които аз съм свидетел, една жена, която сънува как майка и се е природила, къде се е природила. И наистина отива и вижда, че там момиченството, което се е природило, то не помни естествено предния си живот, но има същите интереси буквално започва от мястото, което майката е оставила. Това е старотовата позиция на това дете за доразвиване на тези качества и талант. Надявам се, това не ви е много хаотично днеска малко самата ми мисъл е, че идва в доста посоки, и се опитвам да я озъбтя вътре в главата си, но два начина на съществуване его селфсъщността или човешката нисъщност, която винаги е свързана с страдание, защото това е част от човешкото преживяване и някакси много ограничения и лимитации, и съответно много често влизане в жертвата, или душевната нисъщност е една изключително силна, творяща креативна енергия, която осъзнава своя безкрай, своята изключителна сила и свобода, и през нашата човешка същност изразява най-висшата си форма в този живот. Предполагам много пъти сте виждали, ако следите живота си така по този начин гледате на живота си се осъзнали, например, на мен много често ми е се е случва да се влюбя в някой и да имам някакви надежди, или пък да имаме милолетна връзка, и след това нещата да не се случат, и след това да срещна партньора си и да си каже, етост, ако с този партньор не се бях разделила, аз никога нямаше да срещна сегашния си партньор, т.е. всяко нещо, което се случва в тази симулация или в този компютър, в тази в това пространство наречено човешки живот, има своя смисъл, и когато си отворим очите за това, започваме да живеем в човешката си същност добре, защото осъзнаваме, че има взаимовръзки, нали, всички се чували за кармата, което е всъщност причино-следствените връзки върху в действията, които извършваме, да, няма добро или лошо, но има карма, което е всъщност последствията от нашите предни действия. Тоест, ако аз съм извършвал нещо, което съм причинил страдание, болка на други човешки същества, най-вероятно в следващия живот, понякога дори в този живот, през децата ни през хората, които най-много обичаме, ако не сме осъзнали какво сме направили, живота ни го показва през тяхното страдание, за да можем тогава налине и ние да осъзнаем голямата болка, която сме причинили. Точно за това, когато осъзнаем, че този житейски път е едно голямо училище за преживявания, през които ние учим и отваряме съзнанието си, започваме да живеем по-отворено, по-осъзнаемо, повече, виждайки ситуацията от различните ягли. И тогава всичко започва да се нарежда и да има смисъл. И много ми е интересно така, като слушате дали това резонира, дали сте имали ситуация, в която в последствие сте разбрали и сте благодарили, че въпреки, че не сте знали защо така случва, сте се възприели като жертва, и сте страдали и сте ви е боляло, в последствие сте благодарили, се осъзнали, че всичко е точно така, както трябва да бъде. И когато насочим живота си към това да изкарваме пари, да сме в любов, през своята човешка същност, това може да е необълга. Път да няма смисъл за голяма част от хората край нас, които в повечето случаи се идентифицират само със своята човешка същност. Но това е пътя за смисъл, който избираме ние и силата, мускула, който градим, за да го живеем, за да останем вярни на това, всъщност ни прави автентични и ни прави истински смели и ни прави по-близо до нашата душа. И това не е нещо, което може да ви кажа, аз или който и да било друг. Това е усещане вътре в вас, с което заедно през интуицията, заедно през доверието в себе си и в Бог, ние се свързваме ден след ден след ден. И точно за това на 16 юни, ден след като слушате този епизод, ще имам мастер клас и също така с възможност за въпроси и рабочения по лични случаи, който се казва Код интуиция. И то е свързано с това, не само да се научим да слушаме интуицията, а да вярваме, да и вярваме и да действаме с нея. И също, за да и вярваме на интуицията си, ние трябва да вярваме на себе си и да осъзнаем колко силни сме и да осъзнаем, че мислите ни не са просто спонтанни такива случайни халчични мисли, тези, които са извън логиката. Ами това са буквално нашепвания емоционални усещания от Бог, който Бог не е нещо различно от нас, той е вътре в нас. Аз и друг съм го казвала, Бог се опитал да се скрие някъде и се скрил в нас, защото това е място, където никой не гледа. Но ние сме създатели, ние сме по Божи образ, което означава, че ние не сме, че Бог не е човекоподобен напротив, просто Бог е създател и ние също създаваме със своите мисли, със своите реакции, със своите действия, със своите думи. Света, в който живеем. Т.е. когато някой ви каже, върни се в реалността, реалността всъщност няма едно измерение. Реалността на всеки един човек се определя от неговото битие, неговото битие се определя от неговите мисли и начина по който той вижда живота. Аз буквално го казвам на моите клиенти като един филтър, една маска, която се слагаме ние и така прочитаме живота. Затова, когато прочитаме живота през своята душевна същност, живота започва да се обагря повече, да има смисъл, и ние да ставаме ни такива по-смирени, също така по-одовлетворени. И нашите желания, казвала съм го и преди като пътеводител, могат да ни водят по този път. Тоест, той не изключва този път правенето на пари и богатство, но не в цената на душата. Тук е огромната разлика, в която искам да си го запомните това, защото това е едно от основните места, където хората, буквално душите се продават. Общо ето пари и удоволствия. Това са нещата, в които душите се продават и се губят. И няма лошо, защото, нали, ако сме безкрайна душа, просто ще се върнем да доживеем няколко живота. Но има страдание. Има страдание на хората около нас, на нас, на близките ни, защото, всъщност, прекаленото гонене на само материалното неизбежно води до страдание около нас, защото излизаме от Божия път, излизаме от пътя на душата си и то е все едно като кола, която дори да е карала по черен път в един момент става невъзможно тая кола, се движи. Буквално както в природата. И най-хубаво, и най-приятно и най-красиви гледки има, когато се движим точно по пътя си. Затова ви призовавам да търсите, да не се страхувате, да следвате интуицията си, делате на кот, интуиция, за да вярвате в себе си, запишете се в менторската ми програма, за да се върнете към силата, с която сме първоначално родени, всеки един от нас, без изключение. И по този начин осъществете своята човешка същност, своите човешки мечти през своята душевна същност. Това е ключа, това е щастието, това е смисла. Благодаря ви от цялото сърце, и ако този въпрос провокира мисли въ вас, с удоволствие и те са добре дошли. Цълки и до нови срещи.