Доверието започва от теб

Колко различен би бил животът ти, ако истински се доверяваше на себе си?

В този епизод говорим за доверието — не като нещо, което другите трябва да заслужат, а като вътрешно състояние, което изграждаме в себе си.

Споделям защо вярвам, че доверието към хората не започва от тяхното поведение, а от това колко добре познаваме себе си. Защо предателствата, разочарованията и загубите понякога не са наказание, а покана да се върнем към своя център.

Говорим за:

• разликата между доверие и предоверяване;

• как да изградим вътрешна стабилност, която не зависи от чуждото мнение;

• защо познаването на собствените ни ценности е ключът към увереността;

• как да спрем да търсим себе си във външното одобрение;

• какво означава да се довериш на живота и на по-големия план зад събитията.

Споделям и лични истории за любовта, разочарованията, духовното израстване и уроците, които животът ми е поднасял отново и отново, докато не ги науча истински.

Говорим и за една тема, която дълго време избягвах да назовавам директно — доверието в Бог. Не като религия. Не като система. А като усещане, че животът работи за нас, а не срещу нас.

Това е епизод за вътрешната опора.
За свободата да бъдеш себе си.
За смелостта да продължиш напред, дори когато не виждаш целия път.

И може би най-важното послание от този разговор:

Колкото по-добре знаеш кой си, толкова по-малко се страхуваш от живота.

Очаквам с нетърпение вашите коментари, защото всяка ваша история, въпрос или споделяне е ценна за мен.

До скоро,

Татяна Матева

Instagram на Татяна: Tatyana Mateva Instagram

Подкаст „Огнено сърце“: Fireheart Podcast Instagram

Уебсайт: iamfireheart.com

Transcript

SPEAKER_00 0:17

Здравейте, мили хора! Аз съм Татиана Матева и съм отново с вас заедно в подкастът Огнено сърце. Ще ще кажа Огнена жена, което всъщност би било добро заглавие. Огнено сърце, жена в истината и смисъл си. О, жена в истината и силата си. Днес явно съм решила да преименувам подкаста. Но ми е хубаво топличко ми едно такова леко ми е на сърцето, защото темата, за която ще ви говоря днес, е тема, която. Не мога да кажа, че е нещо, което много време съм дълбала аз за себе си, аз повече съм дълба в темата, която ви споделих предния епизод за истината, но всъщност тази тема темата е днес, всъщност е темата за доверието, как можем да се доверяваме, е една тема, която бих казала, че е лесна за мен. Въпреки, че сега като ви споделям, ще видим колко е лесна и колко всъщност, какво ще излезе, преди да започна, искам да ви кажа, че всичко, което правя тук, няма сценари, не е подготвено предварително и може да звучи малко странно, наивно, но всичките си епизоди така съм записвала и тези, които съм записвала с някакъв сценари, план, модел, стратегия. Определено не са ми резонирали толкова суша и ги отново, отколкото тези, в които мога да излея себе си, така да пусна рекорд и да видя какво ще се получи. Да започваме за доверието. Доверието е една тема, която явно е тема на много хора, и аз си мисля, че мисля се, че съм доверчив човек, че по-скоро нещата, които съм имала трудност е предоверяването и страдането след това отдаденото прекалено лесно доверие, и стъпването стъпка назад след това, за да си върна центъра. Но искам да кажа нещо от самото начало, че за мен доверието не е нещо, което се гради само по себе си, то е нещо, което е резултат на една вътрешна стабилност. Т.е. доверието нашото доверие, винаги доверието е свързано с другите хора, нали, така смисъл, ние на себе си имаме доверие. Предполагам, че на себе си имате доверие. Ако нямате на себе си доверие, например, ако знаете, че в много случаи сте се предавали, или пък, че не сте устоявали на нещо и някакси си нямате доверие, това смятам лично, че е въпрос на вътрешно решение, а не толкова, че въпрос на вътрешна лична сила, или може би, може би, може би, тук ми хромва нещо много силно, може би това нещо, което сте се опитвали да направите всъщност не е било за вас и вашата резистентност, резистанс, нали, съпротива към това нещо. Може би е било знак, че наистина това нещо не е за вас, а вие сте си мислили, аз не мога да си имам доверие на себе си, не си държа на думата. И в същото време казвайки го, изричайки го това има неща, които личното доверие са свързани за нас и е свързано с една лична дисциплина, любов към себе си, и то някакси се препокрива с това, което исках да кажа за доверието към другите, че то е свързано с това не е свързано с това аз да. Виждате, сега ще се отворя и ще се доверявам на всички. Всъщност е свързано с изграждането на една вътрешна устойчивост на една стабилност вътре в себе си, в която аз знам, коя аз, аз знам колко струвам, аз знам къде принадлежа, аз знам, че е принадлежа на себе си, аз знам, че съм свързана с Бог. И това, което другите казват, правят, действат, не може да ми повлияе дългосрочно. И казвайки ги тези думи сега, не си мислете, че аз съм се родила така оне, дори до преди една година бях толкова помитана, помитана, буквално помитана от това, как, както ви казах, предоверявайки се, разкривайки сърцето си много често, когато хората не откликваха на моето доверие, на моята интимност екощещна интимност нямам предвид физическа, а душевна интимност. Се случваше така, че тяхното мнение, тяхното осъждане да ме изваждаше тотално от центъра и имало случая понякога съм го търсила цял месец обратно този център и настъпи един процесване, на може би на пренасищане от травми, котушка, и сега осъзнавам за себе си, че колкото повече съм истинска и съм силата си, толкова по-магнетична съм, толкова по-истинска съм и затова имам доверие на себе си, защото пределно ясно знам, коя съм, знам какво ме интересува, знам какво не ме интересува. Не може да ме подма някое с нещо, което не ме вълнува вече, защото провала съм го знам, че там няма нищо за мен, че е кухо преживяване за мен, и може би в опит грешка, също така точно, в достатъчно опитност, в достатъчно болка, достатъчно разширение съм разбрала кои са ценните за мен неща, и тук може би е много готино, защото разговорът ми води в една тема, която е темата за ценностите. Аз когато вече имам стабилност в своите центрове, и тук ще ви споделям моите ценности, но ще направя цял подкаст за това. Моите три основни ценности са истина свързване или споделеност. Свободата също, но свободата някакси не я слагам толкова централна. Въпреки че свободата е някакси като амбрелата, като дъгата, като чадера на всичко, което правя. Но това свободата е не е свободата като свободита, а свободата в това да бъда истински себе си. Защото аз вярвам, че основната мисия на нас като ако не се идентифицираме само с една човешка, същност, която е дошла тук да покори корпоративния свят и да направи милиони, ами всъщност имаме мисия със всяко раждане, ако вярваме в преражданията, че с всяко раждане, всъщност надграждаме себе си, ако има такава същност, която се преражда, или дори като качество, като въплъние на нещо, което е приемствено. И ако със всеки живот, нали сме били, да кажем, ако сме били по-затворени, със всеки живот, ставаме по-приемащи, по-отворени, по-широки, повече обичащи и така нататък, аз приемам, че свободата е една такава предпоставка. Свободата като ценност е предпоставка за нас да изразим най-качествено на своята мисия на тази Земя. И последното, но не на последно място ценно за мен е прогресът погледът напред, т.е. истина, споделеност, свързване и прогрес и когато аз знам, че тези основополагащи ценности, блокове, стълбове са в моя живот, нещо, което е дегрес, не ме вълнува, знам го, правила съм го не ме вълнува, защото всички отиват, и аз да трябва да отида там, защото види ще сега е модерноми наистина не ме вълнува, защото аз стоя стабилно вече в своята ценност. Ако искате да имате доверие в себе си, предлагам наистина да се поровите, да откриете коисти. Аз много често говоря за това, че всъщност най-съкровената задача на всеки един от нас е да открие кой е. Не ви трябва повече курсови над граждане на мисловни модели на други хора, колкото и рязко да звучи това, ви трябва повече като един Монтесори за възрастни, един Рудолф Стайнер за възрастни по този метод, както децата се са поставени в среда, в които се търси да се открият натуралните им дарби. Така вярвам, че и всеки един от нас има неща, например, да има влечение към красотата, аз как имам влечение винаги да казвам истината, честността, има влечение към определени качества и те се повтарят, повтарят и повтарят живота и ако ги откриете тези качества, и стоите плътно за тях, ще видите, че ще започнете да имате повече доверие в другите, защото нищо, което не е за вас, няма да ви измамва, защото вие знаете кои сте. И всъщност забелязвам, че тая думичка всъщност ми е паразитна. Това се прави, забелязвам. За да имам доверие във външния свят, е много важно да знам коя съм. Да знам коя съм, какво ме вълнува, кои са моите ценности, и откъде отивам. Това е моята мисия, моята задача. Ороците, които съм дошла да събера в този живот. И много от вас мога да кажа, аз тук не искам да уча повече, искам да се заправлявам, искам да имам любов, деца, пари, блабла. Е дама не, дошли сме тук наистина, вярвам го това с цялото си сърце, да се разширяваме, да растем, да се обогатяваме и да растем не само физически, а да растем духовно. И колкото по-рано осъзнаете това, толкова по-безболезно става пътуването, защото нещата, които са дискомфортни и се казват, Е, мамка му не си научена-края уроките ми не и те не свършват. Обаче, когато прочетът ми на нещата става по-философски, по-духовно духовна гледна точка, тогава осъждането ми към обстоятелствата и хората, причинителите на моя дискомфорт, вземат едно различно място, защото аз не влизам в триъгълника жертва на силник Спасител. Отново и отново и отново. Ами разбирам, че тези хора са герои в моя живот, актьори в моя живот, дошли, за да изпълнят мисията си, да ме накарат да се чувствам, например, дискомфортно, за да видят дали ще ги осъдя на хейтя, скарам с тях. Или просто ще се смиря и ще осъзнаят, че те ме учат. Защото понякога искаме тези хората, които най-много ни кликат и се резонираме с тях да бъдат нашите учители. Обаче много често хората, които са много противоположни на нас, ни учат, показват ни скритата ни същност. И приемането на приемането на всичко това с наслада, ако ще дори, че всъщност това е пътят. Тогава по-лесно се доверяваме в живота, в другите, и знаем, че дори, например, да търсим любов и 5 и 10 път. Аз, например, имах период около 10 години, в които не ми се получаваха връзките, и дори може би повече от 10 години, чакайте да си го помисля от 25. 14 години. Ако вярвате, астрологически плутон, минаваше аз съм Зодия Кози Рог, минаваше през моята зодия. 14 години най-съкровеното ми нещо беше да срещна мъжа на живота ми. Само това си пишах в дневниците, и всичко друго. Ми се получаваше много интересно с лекота, а това, което най-много исках, много се страдах за него. И не че толкова съм супер по астрологията, обаче наистина Плотон идва в хороскопа ни, за да разбие концепциите ни, за да ни разруши и се твори наново, и смятам, че наистина това беше моето пътуване през този 14 годишен преход на Платон в този Рог. И когато срещнах моя път, сега ще съм настоящ приятел и бях работила много върху себе си, сега в настоящото място, осъзнавам, че от настоящата си позиция, осъзнавам, че някакси този трепет да осъществя да имам партньор до себе си, не го чувствам с тази сила, изгуби силата си, а пък тази сила това желание да осъществя, това желание, управляваше целия ми живот, с почти цялата ми мотивация. И сега, например, моята душа наистина грее, гори в това да помагам на хората да работя тази работа, да бъде ментор и коуч на жени, да им помагам да разгръщат своя потенциал и някакси другото остана на заден план, и вие може дали от вашата перспектива да кажете поредната работохоличка. Обаче, всъщност аз не го виждам така, аз го виждам като един прогрес на душата ми в едно такова първично, една такава първична нужда да бъчана, да бъда видяна, да бъда споделена в преминаването на нещо, което е много по-голямо в това да прегърна и обичам толкова много жени, момичета, хора, които те първа ще се развиват и разширяват и да могат да споделя с вас своят опит и да помагам да помагам, защото прогресът е велико нещо. Прогресът не е само успех, прогресът е разширение, растеж. Чувства на се на такова разширение, разтягане на всичките ви концепции. Може би не на последно място искам да поговоря малко за доверието в Бог. Преди време, може би, не бих използвала, не бих си позволила да използвам думата Бог, защото винаги предполагам безднаги асоциацията, която правите с Исус Христос, с религията, с християнството. И докато аз не съм против християнството, самата религия сама по себе си в нея начина по който се разпространява сред хората, има много страх. Ако не си добър човек, ще отидеш ВАДа. Ако крадеш, ще отидеш ВАДа. Всъщност, аз съм разбрала през своя опит, че Ада е тук на Земята. Ада, не е някакво място, където отиваме като умрем. Смятам, че като умрем, ние се освобождаваме от физическите от рестрикцията, лимитацията в да си в физическа форма. Представете си, ако си дух, се едно, нямаш край си всичко. Затова и много от духовните течения, говорят за ланнес, за единството, че всички сме едно. Аз миналата година на Оси разсъждавам върху тази тема. Как ако премахнеш време и пространство, тогава ние ставаме една топка кълбо от материя, която не е разделена. Но християнството е добра опорна точка, но смятам, че е някак се човекът, защото нашата матрица е така изградена, че всички неща, които да съществува като система, е вплетено в нея най-човешкото нещо страхът. На ниво душа страх няма. На ниво душа срам няма. На ниво душа гняв няма. На ниво душа вина няма. И още много откива понятия, т.е. душата е любов, тя е Бог, тя е единство и може да ви звучи малко вече тук, тумач, но го казвам, за да разберете едно нещо, че ако всички наистина сме едно и сме, въпреки че през тези се сетива в човешката си форма, се страхуваме, сме отделни, се конкурираме, се състезаваме помежду си, може би когато умрем, виждаме колко смешно и ненужно е цялото нещо, и колко всичките ни борби и страхове са иллюзорни. И не като spiritual byпасing, защото знам, някои ще каже, аз а тук нали няма да страхувам, защото съм душа. Повече е като една различна перспектива на вас самите, за да си дадете повече пространство за дишане. Ако разберем, че наистина има един божествен план, но той не е предначертан. Не вярвам, че е преначертана е като една постоянно напасваща се, все едно от това, каква обратна връзка ще аз дам, какъв избор аз ще направя, как ще се държа аз, колко ще се разширяеш или ще остана в старото, се пренарежда във всеки един момент моята съдба, моят път. И от тази гледна точка, все пак, ако знам, че пътят е направен в моя интерес, аз не съм дошла тук за да страдам и за да за да ме би чува Бог, ами напротив, че всъщност всичко е в моя полза, и моята задача е да се доверявам и да правя крачките смело напред, и мога да ви кажа, например, скоро прекарах време с баба ми, която страда от дименция. И това, което разбрах за дименцията, поне през нейното преживяване, че тя изкарва. Всъщност, ако са чували и тези психотропните преживявания като айласка, гъби и всякак такива, те изкарват от теб нещо, което вече е вътре в теб. И по същия начин, това видях и преживях с бабами от дименцията, че това, което деменцията изкарва от нея, са някак всички и програми, които са толкова добре кодирани от много-много напред в живота й. И постоянно я чувах, докато я гледах как да не падне онова, да не щупи това, да не от това ме е страх, онова ме е страх, и си казах, вау, нейния живот, наистина животът на баба ми смятам, че е бил доста тежък. И си давам сметка, че наистина, ако си е избирал нон-стоп да станеш малкото, да те е страх, да се притесняваш, да се страховаш, живота погледната страни може да изглежда като истинско мъчение, истинско предизвикателство. И аз това го казах и вчера в един подкаст, много е важно да го осъзнаем това на по-ранна възраст, за да можем да се отпуснем, да се доверим, че има една по-голяма, буквално си я представете ръка, която ви държи, закриля ви и няма как да сбъркате, дори нещо, ако направите пет пъти грешни, да си кажете, Боже, не сильна очи хорока. На мен това ми се случваше с три поредни гаджета, които бяха и тримата малко или много с. С еднаква програма, някакси за една урока ми се беше обичай себе си, с придаваш себе си. За това да се харесаш. И да, наистина научих този урок най-накрая с много опитност. Но надявам се, това да ви дава смисъл, че когато намерите истински, откриете тези основополагащи стълбове на вашата личност, нещата, които ви вълнуват, на къде искате да вървите, не се отказвайте и аз няма да се уморя да повтарям, че в това нещо се крие целия смисъл. Ако всички правихме това, нямаше да има толкова много конкуренция, защото всъщност всеки ще бъде един вид артист на своя живот, докато ние сме свикнали това, което аз виждам през моята перспектива е, че сме живеем в свят, в който влизаме от детска градина в училище, университет, постоянно сме влизаме в някакви системи, които ни програмират, че нищо не знаем, и сега видиш ли, те ще ни отрежат нищо не знаем, ще ни разцепат главата на две и ще ни го налеят в ние всичко това знание, история, география, биология, бла, бла, бла, блабла всички тези неща. А всъщност някак си много по-важно е, не да. Ние не да. Загубих си мисълта, всъщност много по-важно е ние не да се подаваме на всички тези програмирания, да намерим кои сме, за какво горим. Затова и това този подкаст се казва Огнено сърце, защото намирам като своя мисия да открия заедно с вас за какво горите вие точно, какво точно вас вълнува, защото ако всички работехме върху това да търсим своята автентичност и едентично, само не, сега тук ще изуча всичките курсове, след това ще отида на курса автентичност, как да бъде, защото то се превръща в една мисловна арогантност, защото аз толкова много знам, толкова много, че аз вече съм автентично, арогантна. Аминение. Това автентичността е просто. Когато нещо откликва да кажа да, когато не откликва да кажа не, защото аз знам нещата, които са ме интересни, знам нещата, които ме вълнуват, и това е всичко. Затова няма как да нямам доверие в себе си, когато аз знам коя съм. Когато не знам коя съм, съответно аз правя много грешки и много опитност, защото не знам коя съм, и съответно хората ме разочароват. Но, когато аз знам коя съм и хората ме разочароват, аз не го приемам като нещо лошо информация за определения човек. И вече аз мога да реша дали този човек получава втори шанс в моя живот или не. И колкото повече ние знаем, кои сме, толкова по-приемаща става нашата енергия и точно намалява тази арогантност, тази автентичността не е свързана с арогантност. Напротив, тя е едно поле на отпускане и приемане на другите, защото аз знам коя съм и не търся повече себе си. Няма нужда да мря височината си с теб и успеха си, и заплатата си, и нещата. Това не означава, че аз не се вълнувам от успеха. Но успеха не с цената на душата ми, а успех, който ме кара да се разширя, дискомфортно ми е. Например, ако на мен ми е било, и все още едно от предизвикателствата за мен в бизнеса, е това, че аз знам, че мога да бъда много добър служител и сега развивайки своя личен бранд, бъдейки ментори, коуче, това да продавам себе си, естинско предизвикателство, признавам си го. Продължава да бъде, продължава да бъде това предизвикателство и що ме предизвиква, значи има разширение в него. Що ме предизвикваше преди време да говоря толкова дълго пред камера, се разширявам, значи ръста, се подобрявам. И неизменно, когато не го правя просто за да бъда успешна, харесана, валидирана от вас. Го казвам, защото истинска нужда имам да говоря своята истина. Неизменно идва успеха. Знаете ли защо? Защото истината е най-силната вибрация, а най-силната вибрация винаги събира хората. Т.е. тя е магнетична. Ще завърша с тези думи, защото те са много силни. Обичам ви благодаря ви, че сте с мен. Надявам се, това споделяне ви е вдъхновило. До нови срещи!