Интуицията - скритата сила

Има една сила в теб, която знае.
Преди логиката.
Преди страха.
Преди всички чужди мнения.

В този епизод се гмуркаме дълбоко в темата за интуицията — онази тиха, магнетична вътрешна посока, която шепне истината ти, дори когато умът се опитва да я заглуши.

--------

🔥 Ако този епизод резонира с вас, абонирайте се за подкаста в Spotify, Apple Podcasts или YouTube и го споделете с човек, който има нужда да чуе това днес.
Вашата подкрепа означава много за мен.

----------

Говоря за интуицията не като „женска прищявка“, а като най-древната навигационна система на душата.
Онази енергия, която не ни води към комфорт… а към разширение, живот и съдба.

Ще чуете:
– как да различаваме интуицията от страха
– защо интуицията не идва, за да ни предпази
– как желанията могат да бъдат послания от душата
– защо тялото е портал към вътрешната мъдрост
– как движението, гладуването и свързаността със себе си усилват усещането ни
– и защо животът ни среща с определени хора и места в точния момент

Споделям и лични истории от Коста Рика, Лондон, Индия и Испания — моменти, в които животът ме е водил по невидим начин към следващата версия на самата мен.

И може би най-важното:

Интуицията не казва:
„Не отивай там, защото ще боли.“

Тя казва:
„Отиди. Там душата ти има нещо да си спомни.“

🔥 Ако този епизод резонира с вас, абонирайте се за подкаста в Spotify, Apple Podcasts или YouTube и го споделете с човек, който има нужда да чуе това днес.
Вашата подкрепа означава много за мен.

Instagram:
Tatyana Mateva Instagram

Подкаст “Огнено Сърце”:
Fireheart Podcast Instagram

Уебсайт:
iamfireheart.com

Transcript

Speaker 0:19

Здравейте, мили хора, аз съм Татяна Матева и днес се завърщам отново с още един епизод на огнено сърце, жена в истината и силата си. Днеско сния епизод ще е доста интересен. Защото ще говоря за една много, много важна тема. Не знам дали достатъчно е говорено, особено на български, за тази тема, така че се вълнувам да ви говоря. Тъй като ми е малко странно, когато говоря да се гледам, ще гледам малко настрани и да не се очудите, за тези, които гледат видео, реших да включа вече и видео в този епизод, за да мога да публикувам тези епизоди в YouTube, и преди да започна да се е гмурна в темата, да ви разкажа, че не да ви разкажам и да ви помоля, ако епизодите, които слушате в Spotify, YouTube, Apple Podcast на вебсайта, където и да ги слушате, ако ви резонира с вас, ако това, което говоря, резонира с вас, искате да чувате от мен, наистина означава много за подкаста и неговия растеж да расте, ако съскрайвате. По този начин самите платформи вижда, че хората намират смисъл в съдържанието на този подкаст и започва да го препоръчват и на други хора, които не са свързани с мен, и по този начин подкаста има своя шанс да расте като всяко друго нещо. Така че от сърце ви благодаря за съсскайването, за абонирането към подкаста напълно безплатно е. И просто естествено, като всяко нещо, което прави човека, има смисъл то да расте, да се разширява. В следващия епизод между другото ще ви разкажа за своите три основни ценности, въобще ще ви говоря за ценности. Една от моите ценности е растещи прогрес, така че това е важно за мен. Но днес темата е за интуицията. Какво е интуицията, какво не е интуицията, как да я разпознаваме, как да се свържем с нея, и да видим какво ще се получи. Също така, записвам този епизод отново на гладно. Предният епизод за истината ви споделих, като записвах, че съм решила да правя веднъж седмицата ден на пречистване, започнах го от миналата седмица, днесния седмица-две, часът сега е само почти 11 тук в Испания, така че имам още цял ден. Планирам, след като запиша двата епизода, които смятам да запиша, да отида да си купя един зелен сок, един червен сок, единия да е зелен, нали с цвекло, спанак, зелена ябълка, например, а другия да е свършно аз май казах цвекло, имах предвид цели на зеления, а пък цвеклото на червения, не може да е морко в нещо друго, на два сока и всичко друго да бъде чай, болен, нещо такова, мача вече пих. И защо ви го казвам, защото според мен, когато съм не съм се затрупала с храна. Смятам, че и не случайно, между другото, не го планирах, обаче смятам, че някак си подкаст мъдростта, която споделям, идва от едно по духовно място, едно по-леко място. Духа е лек, нали, знаете, духа или не знам дали знаете, но чувствате, предполагам, духа някакси е, затваряйте, обича да е свободен, защото е лек, като въздуха. И много ми харесва да се свързам един денства с тази по-лека енергия, защото вярвам, че много от кодовете именно на интуицията на свързаността на сърцето, на духа, на душата, те са кодовете са вътре в тялото ние, нето в главата и когато не съм затрупана храна и постоянно всички процеси да се случват, някак се усещам, че по-връстта е по-силна, някакси сигналите са по-ясни. Не е за всеки тази практика, но ако усещате дори малък резонанс във вас, провайте я. Ако виждате, че гледам нещо, виждам, че това микрофонче има малко батерия, надявам се да издържи този по-такаст епизод, защото се чува по-добре. И така, както и друга съм ви казвала, тези епизоди са нещо като даунлот, като ченнелинг, като връзка с истината вътре в мен, която иска да бъде изречена навън и няма сценари, няма предварителна подготовка и дори честно казано, вчера, когато някой направи коментар на подкаст епизодът за истината, за голата истина, ме изпирира да запиша този епизод за интуицията, тази жена, това момиче, и затова записвам днес точно епизод за истината, и така всъщност съм си възнамерила да бъда водена в тези епизоди, да бъда водена от енергията. Ето един човек казва нещо, то ме води към следващото, живота прочича. Знанието прочича и другото, което исках да ви споделя е: защото си напипах мазолите те, които гледат YouTube, може да видите, напипах си мазолите на ръката, докато се свързвам със себе си и започвам да ви говоря. Исках да ви разкажа, че хора да тренирам също, много ми харесва. Много по-свързано се чувствам с тялото си, когато работя с тялото си. Логично е, нали, някакси интуитивно е, че когато работи с тялото си, се започваш да чувстваш силата и да много искам да се науча да правя тезия пллапс, нали, на лоста да мога да се набера нагоре. Още не мога, напълно без ластик. Обаче все по-добра ставам и усещам точно, тая стила, как изведнъж се стласваш тялото си, как първо корем, дупе, крака се изтласкват нагоре и колко това е свързано с енергията в тялото. Така че не подценявайте, ние духовните хора, понякога можем често да занимарим, така да оставям като второстепенно тялото. Обаче тялото е нашия инструмент в този живот. Грижете се за него и честете го с гладуване, спортувайте, движете се, танцувайте, свързвайте се. Хубави неща с това. Да, интуицията. Интуицията за мен е нашата дадена от духа навигационна система, компас за пътя, който трябва да извършим към разширението. И може би мислех си, така като емоционално се подготвях, като се гримирах за този подкаст, че може би интуицията е много свързана с нашите желания. Някакси тя ни води да пожелаем нещо един вид, тя може да ни води, например, да пожелаем да имаме хубаво тяло, пък всъщност за това да стои нещо, да се подготвяме с психически, нали, защото когато работи върху тялото си, имаме много създаваме, много, психиката ни става по-стабилна също така, ментално ставаме по-силни, когато работим и физически върху тялото си. Издражливостта ни става по голяма, и интуицията наистина, мислех си нали, дали интуицията е като желанията и защото знам, че знаете, в някои духовни практики, традиции, желанията са доста неглижирани, дори идеята е да се бъдат потиснати и да бъдат намалени, че всъщност те са проблем все едно, че ни водят към нова карма, нови взаимовръзки. Обаче от моята перспектива в този момент, и както ви споменах, това е моята истина в момента тя може да се промени. Смятам, че интуицията и желанията са навигация за пътя на Земята. Исках да ви дам примери, за да може да ви стане по-ясно. Интуицията е, например, когато преди време гледах някакви клипчета от Маями, много исках в един момент да отида да живея там и след това си говорих дори с една астроложка, не го направих за жалост, но си говорих с една астроложка, какви биха били аспектите, ако съм отишла да живея там. И някакси интуицията е един такъв вътрешен отклик. Виждаме нещо, например в този случай с Маями аз бях видяла, че една колежка, една менторка на жени Мел Елс, която преди следях и харесвах. Сега всъщност също отново харесвам, но не следя толкова много. Тя се беше преместила да живее в Маями и толкова много енергията на мястото, като гледах нейните клипче ми откликваше, че си се представих там, виждах се се там, бях там духом. И съм сигурна, че това място има определена енергия за мен. И тук мога да отворя една скоба, която мисля, че ще е интересна и на вас. Има една функция в AstroDotcom, това е сайтът за астрология, един от най-разпространените, която се нарича AstroTravel, и в нея може да видите на всяка географска шерчина, каква е енергията, която ви влияе. И много хора по този начин могат да избират всъщност да къде да се преместят да живеят, ако търсят нов дом, нова земя. И аз, например, когато живеех в Лондон, се чувствах там, живеех на Юпитер линията си, Юпитер Диси и живота ми не ми вървеше толкова много в любовта, обаче във всичко друго живота ми беше изключително изобилен и късметлиски. Нещата просто ми се случваха е така бум-бум, бум, бум, бум, връзки и контакти, пътувания, пари, удоволствия, много неща ми се случваха много, много лесно, по-две не умярчаваше. Може би любовта не се е случвала, защото пък имахаше огромен транзит на Плутон в този рок, но да не превръщам този подкаст за интуицията в Астро подкаст, но да, исках да ви кажа, че всъщност във всяко място, в което на Земята, по някакъв начин нашата душа, може би има определена карма, определена история с него и всъщност това, къде на кое място се раждаме, говори много, и също така, когато се местим, това променя и енергетиката в живота ни и защо го казвам? Защото по някакъв начин това, ако се замислите, е свързано с интуицията, защото интуицията ни кара да имаме желание, например, да отидем да учим в Штатите или в Германия или в Англия, защото понякога може да изглежда, че сме избрали рационалното, както аз та отия да уча в Германия. Обаче Германия е била тръмплина, който ме е отвел в Лондон. И Лондон пък е бил трамплина, който ме е отвел в Индия. Индия пък е била трамплина, който ме е отвел в Непал, и през интуицията тези места по някакъв начин са резонирали в мен, също така определени партньори, може да се каже, че сме привлечени от тях, да, може да кажеш биологически хормони, привлечения, обаче на едно по-дълбоко ниво, със сигурност ви се е случвало. Аз мога да ви разкажа една много интересна история. Когато живеех в Коста Рика, си лягах много рано, може би около 8-9 също там, както знаете, на тропическите места се стъмнява о 6-60, 6-30 вече тъмно и Лайфстайл ми беше уникален, лягах си към 8-9 и се събуждах към понякога дори преди 5. Пътувах на едно място в най-южната точка на Коста Рика. Пъвоне се казва мястото, той е почти до Панама, и много исках да отида на разходка с делфини. И вечерта отидох при Лодкарите да ги питам дали има някой, който организира, и те ми казаха, Ами, имама, не се знае дали отрешения, пък аз бях точно в това грече за два дни само. И си бях казала, ще видим, по остане, те ми взеха номера. И на следващия ден, благодарение на това, че ставам толкова рано, в 5 часа и 10 минути, получавам съобщение от една жена на име Еми, която получила номера ми от един от откарите. Това е много малко гръче. Представете си го, може би общо да има там 100 човека нещо такова, много малко селце, аз гръче, казах селце. И та тази Еми ми пише, всъщност, че прави Долфин квест, че отива на слодка за делфини, с гмуркане, после отиват в един много интересен лод, една такава хижа, която всъщност се стига до нея само с лодка. Там ще обядваме Farm to Table, т.е. ще дем от храната на тази хижа, ферма, която се стига само с лодка, всичко произведено там, някакво звучи уникално. И представете се, колко е интересен живота, значи, аз съм легнала си супер рано, станала съм супер рано, за да мога. Всички тези събития, ако аз не бях станала, а не се будех толкова рано, аз да видя това съобщение на тази жена толкова рано, за да отида на това пътешествие за този ден, нямала как да се случи, и когато отидох със семи и всичко невероятно, видяхме делфини, видяхме Ментис, не знам как се казва на български, и стигаме до хижата, в която ще обядваме, и когато ни посрещат аз виждам сина и направо се влюбвам до уши и си казвам Вау, колко е събовно, колко е интуитивно всичко, как са наредени нещата като редичка и замислете се, Сеня и се казваше между другото, Реймър, което означава цар на морето. Нямахме любовна история, но благодарение на това, че се влюбих в него, отило да живея определено време там, в тази планинска, тази удалечена хижа, в която се стигаше, беше изключително в една гъста джунгла в Коста Рика и се стигаше до нея само с лодка и беше доста вълнуващо, преживяване. Но това, което исках да ви кажа, е, че представете си, как животът така е устроен, че когато се разделяме с някои, си мислим, това е особено ако те ни изоставят, ако ви се случва да ви е разбито сърцето, да сте хардброкен, си казваме, този човек ме изостави, това е края на света, е много гадно, не мога да живея без него. Знам, че всеки човек е изпитвал тази сърдечна болка. Обаче замислете се също така, че ако първият човек в живота ви не ви е оставил, и нямало да срещнете втория, третия, четвъртия, и колкото там партньора е трябвало да срещате, докато не срещнете вашия човек. И някак си замислете се как, може да звучи, понякога си казваме, когато срещнем нашия човек, и си казваме Не можеш ли да го срещна директно него. И мисля, че интуицията е тази, която ни води от партньор към партньор към партньор, и това привличане, което имаме точно към специалния този човек, защото всъщност през всеки човек, с който се срещаме, те са хората са, това между другото, е добра тема да запиша, а хората са като едно огледало и научаваме, взимаме си понещичко, докато евентуално не станем точно този образ и съвкупност на човека, който искаме да бъдем, за да срещнем нашия мещан човек. Може би. Не знам дали при всички хора е така, защото смятам, че много хора остават от мястото на страха в някоя връзка, която не е удовлетворяваща, носи сигурност. Но ако човек избира да следва интуицията си и чувствате вътре в себе си, тя ни води. И всъщност интуицията е точно така, тя е едно усещане, тя е свързана с истината, за която говорих в предния епизод, тя не дава едно такова усещане за разширение, за нещо ново, за ексаitмент, как се казва, за едно очакване, една възбуда, едно радостно чувство вътре в нас. И тук е момента да отворя алтернативата, какво не е интуицията, защото мисля, че е много объркано нещо и е много важно да се говори за това. Интуицията не е страх. Тоест, интуицията никога никога не ни предпазва. Знаете ли защо защо е така? Защото интуицията е свързана с душата ни. А на ниво душа страх не съществува. Страхът е човешка емоция. Т.е. дори и да сме наранени. Дори и да страдаме, дори и да ни боли, дори да умрем. Това не са неща, с които се занимава душата. Това са. Неща, с които се занимава нашата човешка същност. И може би тук е давам ви нещо, което е супер-супер ключово. Надявам се и други хора да говоря за това, но ако нещо си мислите, моята интуиция ми казва да не направя това, защото иска да ме предпази. Най-вероятно това не е вашата интуиция, това е вашият опит, вашия събран ментален опит, който на базата на нещо, което се е случило преди, се опитва да ви предпази. Интуицията не предпазва, тя води към разширение. Тя е механизмат, който ти помага да се разширим. Тя е като една навигационна система. Тя не казва не отива и там, защото там ще ти разбият сърцето. Тя казва отиди там, защото и да ти разбият сърцето има какво да научиш. Интуицията ни води към учение, към разширение към по-голяма наша версия. Това може да е много противоречиво за много хора, обаче аз смятам, че веднъж съзнаем ли го по-ясно и по-учетливо ще можем да разбираме, о, страхувам се, значи се водя от някой своя ментален модел. Искам да направя нещо друго, искам да отида в маями, искам да стана ментор, искам да напусна работата си. Искам да напусна съпруга си, искам да се оженя за този човек, всички тези купнежи, всички тези насоки интуиция. И много интересно нещо, за което много исках да ви поговоря е, че хората сме свикнали да вярваме, че в нашия свят, особено на Запад, днес видях нещо, как хората се радват, че е дошъл нов закон за терапевтите в България и вече едни могат да бъдат терапевти, а други не, аз не съм терапевт, така че тази тема мен лично не ме засяга, но какво искат нещо, което исках да ви направя, да ви отворя като скоба, което по някакъв начин е пак свързано с интуицията, когато живеем в нашия обособен западен свят, сме свикнали всичко да се регулира с закони, т.е. някой си човек измисля правилата и ги поставя. Когато обаче отидете в Бали, например, или в Индия, или въобще някъде в Азия, ще видите, че там за много, много неща са нерегулирани. Особено в Индия, нали ще ви се стори кошмарно, но да кажем в Бали ще ви е някакси малко по-близко до вашата същност, защото там е по-плавно, Индия е може би най-драстичното нещо за западняка, който е свикнал всичко да му е контролирано и регулирано, но да кажем в Бали, там има няколко, да кажем пет, светофара на целия остров. И ще забележите, как това винаги удивилява групите, които водя, как всички спират, няма на много места, където има джанкшн кръстопът без светофар. Има моменти, в които всички, които са направо, спират, и минават всички, които, например, ще направят ляв завой. След това минават всички, които ще направят, които ще продължат от другия път направо от пресечния път. И някак се всичко това се случва с една огромна лекота, без да има регулираност, и се чудите какво е това. Аз смятам, че това е един поток на вътрешна свързаност, защото в един момент някакси тези, които са чакали, тръгват, защото е момента, в който се усетили, че са чакали достатъчно и някакси връзката на тези хора с тяхната интуиция е толкова силна, че тя прави връзка с другите хора, които трябва да спрат, те спират, и се случва този прекрасен. Пожелавам ви го днес на да го видите поток, кое как единият поток спира, другия тръгва, нещо подобно като на птиците в небето, и няма някой, който го контролира този целия процес и това до някаква степен, този флол, този поток, отново е свързан с тези телесни бутончета, които те се чувстват, ама се чувстват на едно ниво в цяло разум, което е толкова, когато всеки човек не разчита на някакви писани закони от някакви човеци, които на някакво уж по-високо избрано място да контролират действията на някой друг човек, има една такава вътрешна отговорност, съзнание свързаност, когато всеки един човек е свързан с това своя съзнание, той е свързан с универсалното съзнание, на което пък взаимовръзките, интуицията, каналчетата и поняка някъде се се случва един уникален поток. И ние всъщност оперираме на ежедневно ниво с хората, край нас, кой, нали, знаете, някой път някой човек, да кажем, живеете в голям град и някой човек се случва да го срещате често, започвате да го срещате често, а друг човек не го срещате с години естествено е свързано с енергията, която споделяте с този човек и това също е свързано с тази ваша интуиция. Тя ви показва, че може би има нещо, което. Тогава тя интуицията по някакъв начин се отключва и ви казва, може би има нещо, което трябва да се споделим, да поговорим с този човек, защото го срещам толкова много тогава. Оп, може да щракне интуицията. И живота е така устроен, въпросът е ние да не го забравяме това, да бъдем все повече човеци, да се свързваме с интуицията си. А, да, исках да кажа нещо, което е важно за това, за интуицията. Интуицията всъщност разчита енергия, а енергията ни не е само... Тя е в тялото, обаче, ментала не е нещо лошо, защото нашия разум не си го представя тук някъде загнездем в мозъка аз самата, а си го представям като една, може би, може би това някой друг да го е казвал, сега ми идва да го кажа. Може би както си представяте аурата, нашата енергийна обвивка, енергийна граница, може би пълнежа между нашия край, нашата аура вътре в енергийното ни тяло извън тялото ни, това е нашият разум. И the mind на английски много ми харесва да използвам тая дума, the mind is not the brain. Умът, съзнанието, разумът, не мозъка. И е много важно да се разграничи това нещо, защото много често хората, нашата учебна система и нашата социална система е така устроена, че хората да разчитат много на мозъка си, да разчитат на това да запомнят, да научат нещо, да запомнят кои хора са писява, това човеш ще отида, защото той е управител на банката и приония човек ще отида, защото той е шеф на университета и той ще ми свърши работа. Това е работа на ниво мозък, нали, работа на ниво майнт, на ниво интуиция, на ниво цялото това съзнание, което съществуваме, е точно тази свързаност с не с тук някаква програмка и аз нали съм великият човек, който ще запомни, и гледаш ли, сега, че нацака света, ами всъщност да се свържа с това съзнание, което пък по невидим начин е свързано с едно, с великото всеобщо съзнание, наречено Бог от нас или The Universal Whatever, както и бихте го нарекли. И то, когато ние сме свързани с това съзнание, не си живеем само тук в мозъка, тогава пътеводителя интуиция бива разчетен по-лесно. И той ни води на магични места. Отново повтарям, това не е гаранция за безпроблемен живот. Но това е гаранция за разширение. Разширението дава смисъл и, честно казано, ни прави щастливи удовлетворения, изпълнени с живот и енергия, защото има ли смисъл, има всичко. И може би това е добър завършък на епизода, разкачах много, забелязвам, че когато съществува в мен въздушна енергия заради това, че постячам на много места, но надявам се, сте успели да ме проследите и ако слушате, ви предизвиквам да направите едно нещо днес, което е свързано с интуитивен сигнал вътре в вас и ако то ви инсперира, да ми напишете коментар. Завършвам този епизод така и очаквам вашите коментари и до нови срещи!a