Живот в истина

В този епизод си говорим за една от най-дълбоките теми в живота ми — ИСТИНАТА.

Какво означава да живеем в истината си.
Да чувстваме истината в тялото си.
Да имаме смелостта да я следваме, дори когато светът около нас не ни разбира.

Споделям с вас как през последните години осъзнах, че колкото повече се отдалечаваме от личната си истина, толкова повече страдание създаваме в живота си и се губим.

И обратното — когато сме близо до себе си, дори трудностите имат смисъл.

Говоря за:
— връзката между истината и пътя на душата,
— защо личната истина не е константа,
— как се променяме през различните етапи на живота,
— защо комфортът често ни държи далеч от разширението,
— и защо смелостта да заявим себе си е форма на любов към самите нас.

Разказвам и лични истории — от корпоративния свят в Лондон, през духовното ми търсене в Индия, до живота ми днес в Испания.

Това е епизод за вътрешния компас.
За доверието в собственото усещане.
За свободата да не се съгласяваш с масовото.
И за това колко е важно да останем верни на себе си, дори когато истината ни се променя.

Ако този епизод резонира с вас, ще се радвам да го споделите с приятели и вашата аудитория, да ми пишете или да оставите коментар.
Вашите думи значат много за мен.

Instagram:
Tatyana Mateva Instagram

Подкаст “Огнено Сърце”:
Fireheart Podcast Instagram

Уебсайт:
iamfireheart.com

До съвсем скоро.

С обич,

Татяна Матева

Transcript

Speaker 0:21

Здравейте и добре дошли отново в Огнено сърце подкаста за жена в истината и силата си. Аз съм Татяна Матева и днес записвам този епизод всъщност на може да се каже на един дъх с предният епизод, който беше за моят път, за моята истина, за моят живот, за моята обитност. А този ден, този път няма начин като втория епизод от новия сезон, да не ви говоря за основната тема на моя живот, на моята работа, на всичко, в което горя истината. Как да живеем в истината, как да бъдем истината, как да говорим истината, да чувстваме истината, да действаме истината, всичко с истината. Първо да ви кажа, че записвам този епизод от Ибиза, където живея през последните 3 години и също така записвам този епизод нагладно, днес е 5 май някак си получих вдъхновението, както преди 10 години точно, да направя един ден в годината, в който да гладувам, един ден в годината глупост, един ден в месеца, един ден в седмицата, извинявайте, в който да се изчистя от всичко материално, което съм събрала в себе си, и да прекарам деня само на течности и искам да ви кажа, че ме се отразява разкошно, това ми се случваше и през 216 сътова и възобновявам тази практика. Сега вече 40 туки, върви прекрасно, пия си само матча, буленчета, чайчета, общо ето течности и много препоръчвам тази практика, особено ако искате да се пречистите духовно, дори, физически, ако искате да свалите някой друг килограм, въобще ако искате да ви олекне един ден от седмицата, може да го правите и веднъж в месеца, както вие предпочитате, но за мен е много готино да го правя веднъж седмицата. Ще видим как ще ми се отрази, но за сега се чувствам прекрасно и ето съписвам втори подкаст епизод за един ден, това е чудо за мен, наистина, но също така, както споменах и в предния епизод, това да се отворя и да разказвам за себе си, отколкото както беше в предния сезон на Близка с Микломан, където главно интервирах чужди истории. Осъзнах, че може би откакто живея в Испания, откакто минах през огромна трансформация през последните няколко години. Оттърсих се от много свои страхове и ограничения и се отключи огромен потенциал в мен, който ме води по моят истински път, мисията на душата ми, пътят на душата ми, пътят с смисъл и истина. И всъщност в този път нещо, което главно се открои е истината. Искам да ви поговоря малко за истината, защото истината не е това да видя нещо навън и да кажа, ето, това беше точно така и това е цялата истина. Да, това също е част от истината, но за мен и това, за което горя като истина е едно силно усещане вътре в тялото, повече от мисловен процес, повече от наблюдение, нещо, което някакси активира в нас едно усещане за правилност, за това е пътят и в този смисъл истината е нещо много субективно. Нашата лична истина, нашата лична истина всъщност е нещо много, много субективно и за това и понякога, когато я споделяме, трудно ни разбират хората. И за това истината ни много често остава неразбрана, а когато, то в повечето случаи, не когато има и всъщност нашия живот зависи от нея, когато ние почнем да се видоизменяме това чувство и усещане за истина вътре в нас, някак си излизаме от коловоза на пътя на душата си, защото излизаме от своята истина, почваме да се напасваме и видоизменяме, за да бъдем разбрани, прияти и всъщност се отдалечаваме от истината си. И съответно, това, което аз съм забелязала в своя си живот е, че колкото повече аз се отдалечавам от истината си, толкова повече страдание имам в живота си. И обратно, колкото по-близо съм до истината си, не че когато човек живее в истината си и в пътя си и в смисъла си, не че живота е само вода и шампанско и рози, и повода, нали, както казваме на български, не. И тогава има препятствия, трудности, забавене понякога, но има един компонент, който нищо друго не може да ни го даде, и това е смисълът. Смисъл, виждането на смисъл, чувстването на смисла истината дава смисъл. Истината е най-силната вибрация. И точно затова вторият епизод на новия сезон на Огнено сърце посвещавам точно на най-великата си ценност истината. Истината като личен път, истината като вибрация, която е нужно да поддържаме в себе си. И защо казвам, че е нужно да поддържаме в себе си, защото всъщност истината не е константа. Личната истина не е константа. Например, когато аз сега, например, за мен една от огромните свои истини е фактът, че ми харесва да живея в чужбина, харесвам и да живея в Испания, където се намирам в момента. Това е моята истина, чувствам се по-свободна, по-прията, по специална, укущещ някак си харесваме това, това е моята истина може, както е било в миналото и вече съм го преживявала, да дойде в момент, в който моята истина да бъде това, че ми харесва да съм си в родината, да съм си близо до корена и това да е моята истина. Когато се настроим да слушаме през вътрешното ухо, през вътрешното сърцето, през вътрешното чувство, каква е истината ни, осъзнаваме, че всъщност истината ни дава огромна свобода, огромна гъвкавост и огромно разширение, защото всъщност вишната истина, както казах, не е константа. Тя може днес е бяла, утре да е черна. И това прави още по-сложна за външния свят, защото ако да кажем аз съм твърдяла много години, например, давам ви друг пример, когато живеех в Лондон и работех в корпоративния свят, аз много държахна, много да се правя втора, трета магистратура образование и всякакви такива неща, и материалният успех за мен беше много важен, прогреса, доказването, и след няколко години, когато започна моето духовно отваряне, търсене. Те неща минах в другата крайност, аз мисля, че съм доста силно свързана с крайности, винаги съм ги изследвала, за да мога да открия златната среда, и в същото време не мога да кажа, че съм поддържала адекватно и дълго златната среда, аз съм човек, който обича да пробва, обича да следва духа, дъх на свободата на... това е друга моя ценност, свободата, но за нея друг път и всъщност това моята истина, че нали, например, прогресът е супер важен, изкачването, доказването, тогава наистина съм го чувствала с цялото си сърце, е било валидно на 100%, била ли съм в грешка? Абсолютно не, не съм била в грешка, аз съм била във своята истина на тези години в този момент. В следващия момент моята истина е била, че много спомням, как казвах на майка ми, когато живеех в Индия, че как на човек му трябва е нашипалорис и всичко друго, което му трябва, е нематериално. И това наистина също беше моята истина в този момент, грешала ли съм, не, в този момент това е била моята истина, това моята истина, сега ли е? Ами не, не, а сега смятам нещо много полансирано за своята истина и нека да ви я споделя относно материално, аз смятам, че ако материалното благополучие е ваш стремеж, защото има хора, на които истински не е, истински не ги интересува, но ако имате такъв материален стремеж, супер, не го пренебрегвайте. Смятам, че нашите желания, нашите мечти, нашите бленувания също с навигация и двигател в живота ни. Но, тук отваряме една голяма скоба, но когато започнем да пренебрегваме своята истина заради нещо материално, нещо преходно, тогава се отдалечаваме от смисла отново, от истината в живота си и затова е много важно Пътеводителя да бъде истината ми, това, за което горя, за което сърцето ми бленува. Да го следвам това и да знам, тук идва една форма на доверие в Божественото, когато аз следвам своята истина да се доверя, че ще получа правилното напътствие божествено за това как също така да го материализираме живота ми да бъде изпълнен с благополучие. Но какво се случва при много хора? Всъщност много хора искат да живеят в истината си, обаче си казват, мез ще живея в истината си, когато имам пари, когато съм много успяла. И започва едно стремглаво гонене на славата и на успеха. И той се постига, обаче с много особено при жените, с много голямо блъскане, бъхтенне, хасъл, както казваме, с много купиране на какво работи, какво не работи. И тогава идва един момент, в който имаме много пари, обаче нямаме себе си. Някак се отдалече сме се толкова много от центъра, че дори не можем да го видим вече в далечината. И тогава се получава едно изпадане. Изпадане буквално, не знам какво искам, не знам какво ми харесва, нищо няма смисъл. Малко чувство на депресия може да се появи или не само малко, ами доста така поглъщаща депресия. И знам, че някси мога да ви успокоя, че вашата истина никой никога и с нищо не може да ви я отнеме. И никога, докато вашето огнено сърцето пти, не е късно за вашата истина. Никога. В момента в който я пожелаете, дори да не я виждате една, две, три седмици, да се чувствате изгубени, знайте, че искате ли я поставите ли сте я като цел, като навигация, като опорна точка мавно, малко по малко или пък рязко и бързо. Зависи от това как сте настроите, зависи от това какво правите и каква е вашата енергия, ще се свържете отново с вашата истина. Истина така говори в нашето тяло. Тя говори с усещанията ни, с това дали нещо ни кара да разцъфнем, да греем или ни кара да се свием и бляк с това чувство да усещаме. И това, което аз знам за себе си, е, че истината е вярна, лоялна. Тя никога няма да ви предаде. И понякога може да ви води към дискомфорт, към трудности. Обаче това е пътят на разширението. Защо разширение? Защото понякога можем да живеем много материално благополучен живот с много комфорт, с много блага и облаги, обаче далече от нашата истина, далече от пътят, който душата следва, за да се разшири. И точно това е зона на комфорт. Много често тя се вижда като един терен едно къще от природата, обаче е оградено с мрежа. Не е безгранично, а някакси знае своите предели и е ограничено. Това е зоната на комфорт. А това, което аз съм разбрала през дългия си път на търсене, изследване и живяне, е, че душата търси своята безграничност. И безграничност се намира в това, да излезем от пределите на това своя определено място и комфорт, и да се осмелим да правим нещата, които искаме. Не нещата, които ни карат да се страхуваме, защото много хора казват, ето това е страх от него, направи го, защото така се разширяваш. Не, направи нещата, които искаш. И ще ви дам пример: мисля, че го споменах. И в предния епизод му не мога да се сетя със сигурност, но ако, например, вие сте свикнали, да давате, и така тайничко, защото сте е още си човек, да се надявате, че хората ще забележат и ще ви се отблагодарят. И всъщност даването е вашата зона на комфорт много жени, позната история и сценари, и всъщност, там, където идва разширението е точно това, аз да заявя, че всъщност искам да получа нещо в замяна, искам, например, ако се грижа за някаква фундация или нещо, да ми изпишат името, искам по някакъв начин да съм значима. И да, може да си кажат, а, това, ако сте израснали особено в предиродено преди 80-та година, там скромността, особено в България е най-висшия идеал. Честно казвам, това ми е една от най-неприятните от най-неприятните качества скромността, защото някакси тя води до себеподценяване, свиване и обезличаване. Защото живеем в свят, в който ако човек сам не е способен да заяви себе си, да покаже себе си, да изрази себе си, хората са толкова заети с себе си, такива индивидуалисти, че трудно могат всъщност да ви забележат, или дори да го забележат, много често могат също да се възползват от това. И разбира се, има много добри хора, които ще го забележат. Аз вярвам и знам, че повечето хора на тази земя са добри, но ако вашият път на разширение минава през това, вие да си отворите тази остай груд, да заявите себе си, колкото и добри хора да имате краси си, живота ще витласка. Пътят на душата ще витласка в това. Да кажете адба, какво вие искате, защо го искате, как го искате и да не чакате някой друг да ви го направи, защото сте много добри и давате много, а да, както казах, да си отворим остата и да си го заявим и това го казвам през личния си опит, защото много неща, които съм правила и съм чакала, и съм се киселила, че не съм ги получила. Всъщност аз не съм смелостта, коража да кажа, че ги искам. Да не го въртам, както казах в предния епизод, да отида директно към това, което искам. Защото знам, че го заслужавам. Исках да ви споделя също за смелостта, може би ще запиша и друг епизод, в който ще говоря само за това, но не живеем в истината си, изисква смелост, изисква кораж и тези чувства се активират, когато да свържим с силната вибрация на истината, защото и също така и постоянството. Вчера си говорех с някой, който точно това казах, че този човек каза, че да, ако искаш да имаш, ако да живееш в истината, трябва да имаш много постоянство и сила, и също аз казаха ми всъщност, ако се свързвам с вибрацията на истината, силата, смелостта и постоянството в истината, те сами идват. Те са нещо като приятелчета, съпроводници на истината ни и всъщност нашата задача в този случай е как е как да се настроим на чистотата на истината и да станем безкомпромисни в нея. Защото много от нас си казваме аз съм добър човек, като правя този онзи компромиса, може и така да е, ако вашата велика ценност, добротата е част от истината ви и част от пътя ви, но ако го правите с някаква идея, че това трябва, а не защото е част от пътя ви, най-вероятно няма там разширение, това е нещо познато. И за мен, когато следваме пътят на истината, е пътят на душата и е пътят на разширението. Неизбежно е разширението, защото истината някак се обича да ни разширява да ни изкара извън тези рамки на комфорта, да ни предизвика, да ни накара да приемем да видим нещо, което до този момент може да не сме виждали въобще. И знаете ли, искам да кажа нещо, което знам, че чудех се дали да го спомена в този подкаст епизод, дали е подходящо, но реших, че това е моята истина, и аз от три месеца горя в това нещо. И това е, например, когато разбрах за този за убийството в Петрохан в България, Нямаше нито един процент от мен съмнение, че това е убийство, че тези хора са били много ценни хора. И впоследствие информацията и всичко, което прочетах за случая, се потвърди. Но искам да ви кажа, че усещанията, които имаме в тялото за справедливост за истина, за това, какво е, никога не ви лъжат. Дори в последствие да се окаже, че е нещо, вие сте го усетили така, пък то е било накарва. И да се каже, ето моята преценка е грешна, мене не е грешна. Вярвам с цялото си сърче, че това, което усещате за вярно е за вас много субективно. И това е тема, която може да бъде много противоречива. Затова да следваме своята истина много трудна и предизвикателна, защото, както казах отново, ще повторя, светът е свикнал да живее в измама. Светът е свикнал да бъде дори и добрите хора, дори хората, които имат добри сърца, за да бъдат обществено прияти, за да бъдат социално приятели, някак се са започнали да следват чуждите истини. И според мен за това е много важно да търсим своята истина, да търсим нещата, които нас ни карат да горим, които нас ни карат да чувстваме смисъла, да живеем в смисъла, защото това са всъщност дарбите, с които сме дошли, това там е истината, която е истината за нас, обективната, а не някаква масовка, която се опитват да ни налагат. И в този смисъл вярвам, че един ден масово училищата ще бъдат по съвсем различен начин и ще се изследва още от деца, истината на всяко дете, а не да се промиват нашите мозъци с хиляда и сто неща, които не са ни интересни и не ни вълнуват. И това е моята истина. И ще ви разкажа нещо, което много ме впечатли. Когато живеех в Коста Рика, срещнах една жена, която беше: която е архитект, мъже и е дизайнер, мисля, че те бяха англичани, но живееха в Коста Рика, имаха две дъщери и двете им дъщери не ходеха на училище, мисля, че бяха на около 12 и 15 годишна възраст, не ходиха въобще на училище и аз я попитах, аз вярвах тогава това беше моята истина, че как детето не ходи на училище, как ще се стимулира, как ще развие своя потенциал. Вярвах, че смятах, че, например, някой ми беше казва преди време, че ако родител ти си длъжен да му предложиш, това същи сема, както в България, то трябва да свири на пияно и да ходи на воля и Бол и на балет, и на театрално изкуство, и на рисуване, и не знам си какво, не знам, що трябва да му предложите на децата всичките тези неща. И то вече да се избере. И да, това е такава в тази градска социална среда, в която децата живеят, но това, което тази жена ми представя като пример, е, че детето не може да му спреща развитието, е като една гълба, която иска всичко да попие и че не е нужно ние като родители, като възрастни да правим огромните усилия да наливаме знанието в скофата, защото детето само си го търси. Обаче, когато то не е поставено в тази среда, в която трябва да си масовка и да знаеш наравно и да се състезаваш с всички други, детето си търси това, с което душата му е дошла. Нещото, което то ще почне да учи живота. Порежда събитията и всичко, което се случва, че това дете е да се докосне точно за това, с което е дошла, за което е дошла да работи душата му. И знам, че някоя майка ще слуша и може да не резонира, можем дълбоко да резонира с моята истина, и аз се приветствам, приветствам те с цялото си сърце и душа, че ако не резонираш с тази истина, която аз поделям, супер, много се радвам, защото истина е индивидуална. Тя не е само една, защото всяка душа има своя път. Неща, които да разузнава, да научава и да се разширява в тях. И ако едно нещо за мен е истина, за теб може да е най-голямата лъжа. И аз те подкрепям в това да стоиш в своята истина, а не да кажеш, тяна ми е авторитет, и аз ще слушам нея. Или който и да е там ментор, психолог, учител, гуру, не знам си какво, не. Ако мога с едно нещо да ви вдъхновява от този подкаст, е да се настроите ден, след ден, след ден, ако работите с мен като ментор, това ще бъде основното нещо за разгръщане на вашия потенциал, настройката към вашата лична истина. Предизвиквам ви да не се съгласявате с мен или с всеки друг, с който работите, ако това не резонира в сърцето ви. Или другото, дори и в този момент да резонира в сърцето ви в следващия да не резонира, да не пренебрегвате в следващия момент, защото истината е една вибрация, която като радиостанция, която се движим постоянно, трябва постоянно да се настройваме на тази частота. Това валидно ли е още за мен днес, какво е валидно за мен днес, кое ме вдъхновява. Естествено, като го споделям това, може да възникне въпроса ви маса, ако работя едно нещо и спре да трепти, да горя за това нещо, какво да правя, как да се справя, знайте с цялото си сърце, че ако вие стоите в истината си и навигирате живота си в истината си, а ние, пренебрегвате живота, ни дава отговорите на всички нашите въпроси и под живота. Мога тук да спомена Бог. Бог не като християнство, не като мисулманство, не като буддизъм. Бог, който е вътре във всеки един от нас, тази творяща енергия, която е навсякъде около нас е едно висшо съзнание, едно свещено съзнание, което свързва всички нас в едно. И вярвам, че и вие вярвате в това, щом сте моя подкаст, ако това не е така, споделете ми в коментарите, ще ми бъде много интересно. За сега, мисля, че толкова от мен, мисля, че надявам се, всъщност, не искам да мисля, искам да чувствам, да знам, че истината гори вътре в вас. Ако не, помислете, споделете ми, ако имате нужда от настройка от това да си поговорите, какво чувствате с някой, аз винаги съм насреща. Благодаря ви от цялото сърце, че изслушахте този епизод и до съвсем скоро. Обича ви